— Този човек ще ме довърши напълно — изруга Стив час и половина по-късно. — На път е да ме побърка с педантичността си. Знаеш ли, какво искаше само Смит? Но аз не съм чиновник в някакво си счетоводство, а учен…
Той млъкна и погледна бесен към палатката си, в която Тайтъс Смит все още седеше и се ровеше в хаоса от документи. Стив беше много доволен, че не се налагаше повече да бъде там. Присъствието на мършавия англичанин му объркваше извънредно много плановете, а най-лошото при това посещение беше, че не можеше да го прекрати.
— Стив, той вече ще миряса. Веднъж само да се задълбочи в бумагите си — успокои го Уенди. — И без това иска да остане само три дни. А ние ще го изтърпим, нали?
— Много се надявам на това, Уенди. Ще ми се да му скроя някой номер, за да разбере най-после, че не може да постъпва така с нас. Що се отнася до мен, управата на музея може да си мисли, каквото си иска.
— Какво имаш предвид, Стив — Уенди беше много заинтригувана, какво се кани да погоди Стив на този господин. — Не трябва да дразниш без нужда Смит. Той определено е чувствителен. — Тя се засмя дяволито.
— За съжаление, нямам намерение да се съобразявам с неговата чувствителност — заяви Стив. — Не искам просто така да търпя неговото държание. Аз ръководя тази група и няма да допусна да ми нареждат как да провеждам проучванията си. Въпреки всички разходи, имахме необикновен успех. Когато съобщя това на онези в Лондон, ще бъдат повече от доволни и ще свирнат на Смит да даде отбой. Но нека докараме нещата до успешен финал. Уенди, чуй ме добре. Ще ме придружиш днес следобед до града. Ще пусна телекс до Лондон. Междувременно Смит трябва да се оправя тук сам и това би бил най-подходящият момент да…
Лицето му прие съзаклятнически вид, докато шепнеше нещо в ухото на Уенди, с което я накара да се разсмее.
— Добре, че възнамерявате да отидете до града — каза Смит и тикна в ръката на Стив листче с някакви бележки. — Ще ви бъда извънредно задължен, ако предадете по телекса това кратко съобщение. В Лондон вече очакват доклада ми. Нали мога все пак да разчитам, че ще изпратите съобщението? Д-р Нортън, това е и във ваш интерес…
— Разбира се, мистър Смит — отвърна Уенди вместо Стив, защото усети, че той почти е на път да избухне. — Ще се върнем след около два-три часа. Ако междувременно имате някакви специални желания, обърнете се към Ахмед.
Тя посочи към египтянина, който се беше разположил с хората си в сянката на скалите. След уморителната работа те бяха си заслужили честно обедната почивка.
— Той говори ли изобщо английски? — осведоми се скептично Смит, поглеждайки към набития арабин. — Може ли човек да му се довери? С чужденците човек трябва да е нащрек…
— Забравете това! — прекъсна го Стив. — Ахмед е от най-добрите ми хора, на когото дължа много. Той беше дясната ми ръка, преди мис Килбърн да пристигне тук. И така, но всяко време можете да се обърнете към него, в случай че възникне някакви проблем. Но ние скоро ще се върнем.
Той му кимна и напусна заедно с Уенди палатката. Навън вече ги чакаше джипът. Тайтъс Смит се загледа със смесени чувства след тях, докато се качваха в него и отпътуваха. Минути по-късно гой изчезна зад хоризонта в голям облак прах.
Заблуждаваше ли се или наистина му се стори, че египетските работници там, при скалите, го гледаха някак странно. Смит имаше впечатление, че някои от тези бедно облечени и небръснати младежи му се присмиваха.
„И какво от това?“ — помисли той и не им обърна повече внимание. И без това бе достатъчно зает с подреждането на документите. Предстоеше му още толкова работа, че едва ли щеше да му се наложи да търси Ахмед за някаква услуга.
Тайтъс Смит избърса потта от челото си и изпъшка. Горещината беше непоносима. Едва сега почувства колко много е жаден. Трябваше да пийне нещо. Навярно тогава работата му щеше да тръгне по-леко.
С това намерение той излезе от палатката и се огледа за Ахмед. Нужно му бе известно време, докато го открие. Мургавите мъже отново се бяха заловили за работа — точно при гробницата, която Стив Нортън беше открил вчера. Тайтъс Смит на драго сърне би я разгледал още веднъж. В края на краищата, той също се интересуваше от старини!
Вдигна ръка и направи знак на Ахмед. Той го видя, прекъсна работата си и веднага дойде при него.
— Жаден съм — каза Смит и избърса капка пот от крайчеца на окото си. — Д-р Нортън ми каза, че трябва да се обърна към вас, в случай че… искам да кажа…
— Разбира се, мистър Смит — отвърна египтянинът с любезен глас и дори направи лек поклон. — Елате, ще ви покажа съда с водата.
Тръгна напред и на Тайтъс Смит не му оставаше нищо друго, освен да го последва. Ако сега би могъл да види лицето на Ахмед, със сигурност щеше да му направи впечатление подигравателната усмивка, която играеше по устните му. Смит естествено не подозираше нищо за краткия разговор, който Стив бе провел, преди да отпътува…