Вече подозираше лошата новина. Тя бързо го взе и погледът й пробяга по редовете.
Обична ми Уенди, за съжаление ще мога да летя едва със следващия самолет, тъй като имах да уреждам тук още нещо важно. Нещо, което съвсем не бих искал да отлагам. Моля те, прояви разбиране за това, че едва утре ще пристигна.
„Той трябва да е полудял!“ Уенди не можеше да повярва на това, което прочете.
— Ах, така значи! Господинът имал да урежда още нещо! — измърмори тя ядосано.
Беше готова да се разплаче. Завладя я безкрайна мъка. „Добре, Стив може наистина да има причина, за да отложи пътуването с един ден. Но защо не ми е съобщил това по-рано? При последния телефонен разговор ме увери, че пристига днес. Какво, за Бога, се е случило само за няколко часа, че е променил съвсем плановете си? Той все пак знае, че в Лондон го чака някой. Някой, който съвсем няма да е доволен от тези общи приказки в телекса.“ Тъкмо това накара Уенди да се замисли, тъй като тя просто не можеше да проумее нищо от текста.
Прибра листчето в джоба си. По лицето й бе изписано разочарование. „Но каква е ползата да се ядосвам? Стив сигурно си има причини, за да отложи в последния момент пътуването си. Надявам се те да бъдат достатъчно убедителни…“
XI
Когато пристигна в музея, Уенди усети любопитните погледи на колегите си. Естествено, директорът Озбърн навярно вече бе разгласил навсякъде новината. Уенди се разкайваше, че му се беше обадила веднага по телефона от летището. Закъснението на Стив явно се обсъждаше усилено. Стори й се, че всички я гледат подигравателно, докато вървеше по коридора. Наистина, тя се помъчи външно да изглежда спокойна, но едва ли беше много убедителна.
— Директорът Озбърн вече ви чака — съобщи й секретарката му с леко хаплив тон. — Странно, че д-р Нортън ще си дойде по-късно — добави тя. — Намирате ли някакво обяснение за това? Говори се, че в Египет имало много хубави жени. Може би това е причината за…
Уенди неволно трепна при тези думи и в същия миг очите на момичето блеснаха триумфално. Съвсем ясно беше — тя искаше да я провокира и това дори й се беше удало.
— Напълно мога да разбера д-р Нортън, мис Ричардс — отвърна Уенди. — Ако бях на негово място и би се наложило да се отбия за малко при мистър Озбърн, по-добре би било да легна в някоя египетска гробница, отколкото да имам удоволствието да се срещна с дракона в приемната му.
Лицето на секретарката смени цвета си в жълто-сиво, но преди да може да каже нещо, Уенди вече беше влязла в кабинета на директора.
— Мис Килбърн, добре е, че дойдохте толкова бързо — поздрави я кратко той. Имаше вид на извънредно изнурен. — Дори нямате представа какво става тук, откакто ми телефонирахте от летището. Знаете ли какво означава фактът, че д-р Нортън ще пристигне едва утре? Аз съм в напълно безизходно положение и виждам само една-единствена възможност…
— И каква е тя? — осведоми се веднага Уенди, защото усети, че шефът й действително има някаква настоятелна молба към нея. — Нали знаете, че можете да разчитате на мен по всяко време, мистър Озбърн.
— Това наистина ме улеснява — продължи директорът. — Много разчитах, че д-р Нортън ще се върне днес. В резултат на това, естествено, поканих няколко репортера от известни специализирани списания, на които той веднага след пристигането си трябваше да отговори на някои въпроси. Разбирате ли, за мен би било извънредно компрометиращо, ако се наложи да отменя тази пресконференция. Така че имам само още една възможност — а именно, да ви помоля да се занимаете с журналистите, мис Килбърн. Знам, че с тази молба буквално ви изненадвам. Но не познавам в музея никой друг, който да е запознат с археологията толкова добре и особено с новото откритие. Освен това като асистентка на д-р Нортън сте информирана за всичко и аз съм убеден, че ще се справите добре. Мога да разчитам на вас, нали?
— Естествено, мистър Озбърн — потвърди Уенди отзивчивостта си. — Кога започва пресконференцията?
— Рано следобед. Така че ви остава малко време, за да можете да се подготвите. Използвайте краткото време дотогава, мис Килбърн, а аз ще присъствам, за да ви подкрепя, в случай че това стане необходимо.
Уенди кимна и се сбогува. Отново я обхвана гняв към Стив. Той, макар и несъзнателно, я беше поставил в това неловко положение. Все пак реши да проведе пресконференцията, колкото може по-добре.
„Тъкмо ще се представя пред обществеността — помисли си. — Стив сам си е виновен, че закъсня.“
Мис Ричардс й хвърли унищожителен поглед, когато мина през кабинета й. Но сега Уенди имаше съвсем други мисли в главата си, за да й обърне внимание.