Той грабна без колебание куфара й и тръгна напред. В този момент автоматичните врати на сектора за митническата проверка се отвориха. Както винаги, пред него се тълпяха хора, които очакваха връщащите се у дома близки. Очите на Стив се рееха над главите им. Не можа веднага да открие Уенди в навалицата. Най-после я зърна — стоеше отляво и беше облечена в рокля, която неволно накара сърцето му да затупти по-бързо.
Тъкмо понечи да й се усмихне, когато изведнъж забеляза гневния израз на лицето й. „Какво, за Бога, става с нея!“
Изглежда и Ан Картър също я забеляза. Тя сбърчи чело и го погледна.
— Това ли е приятелката ви, д-р Нортън? Прави впечатление на много развълнувана, ако мога да се изразя така…
Повече не успя да каже, тъй като точно в този момент Уенди се отправи към тях. Яростният й израз не предвещаваше нищо добро за Стив.
— Здравей, Уенди — извика й той и остави багажа на Ан Картър на пода.
В този момент тя застана пред него със скръстени пред гърдите ръце и го загледа със святкащи очи. Стив неволно преглътна, тъй като просто не можеше да си обясни причината за нейния гняв.
— Как си позволяваш? — избухна Уенди.
Беше й безразлично дали присъстващите наоколо забелязваха тази сцена или не.
— Така се тревожех за теб, защо пристигаш един ден по-късно. А, както забелязвам, добре се забавляваш. Тази дама навярно ме е замествала. Беше ли ти толкова забавно и с нея?
Стив се вкамени. Изобщо не можа да продума нищо. Не бе очаквал такъв изблик на гняв от нея. Затова и реакцията му закъсня. Искаше да й обясни, какви са отношенията му с Ан, но преди да го стори, Уенди замахна и му залепи една звучна плесница.
— Да не си превъртяла? — извика побеснял той и заразтрива зачервената си буза. — Какво, по дяволите, става? Аз…
— Какво ми става ли? — почти изкрещя Уенди. — И още питаш? Аз си блъскам главата, защо промени деня на пристигането си, а сега виждам, че причината за това стои до теб! Стив, не съм допускала, че си способен на такава подлост!
Не му даде никаква възможност да й отговори. Беше така вбесена, че изтълкува погрешно мълчанието му и изненаданото му лице. Обърна се и просто го остави да си стои там.
— Боже Господи! — прошепна Ан Картър, която стана свидетелка на тази сцена.
Съвсем не можеше да разбере, защо Стив Нортън се държи така пасивно.
— Д-р Нортън! — извика тя. — Какво стърчите още тук? Хайде, тичайте след нея!
— Дума да не става! — отвърна мрачно Стив, чиято мъжка гордост бе силно наранена. Не можеше да си обясни поведението на Уенди. — Тази жена се държи като фурия. И то, след всичко, което направих за нас двамата…
— Но приятелката ви не знае за това абсолютно нищо! — възрази Ан Картър. — Ако ми разрешите, ще ви дам един добър съвет — на ваше място бих побързала. Сигурно младата дама си мисли, че аз съм причината за закъснялото ви връщане в Лондон. Идете, доведете я и й обяснете, колкото се може по-бързо!
Стив поклати глава, но след това хукна, за да успее да настигне Уенди. Не го интересуваха погледите, които му хвърляха хората наоколо. Твърде голям беше залогът и той знаеше, че Ан Картър имаше право със своето предположение.
— Уенди, почакай малко! — извика колкото му глас държи след нея, така че тя, въпреки непрекъснатите съобщения по радиоуредбата и шумната глъчка да го чуе. — Не бягай! Трябва да говоря с теб!
Никаква реакция. Уенди не се обърна, а дори ускори крачките си. „По дяволите, тя можела да бъде и доста дебелоглава! А при това, всичко съвсем не е така, както си го мисли!“
Най-после Стив я догони. Протегна ръка и успя да я хване за рамото.
— Спри, Уенди! — извика той запъхтян. — Ще ме изслушаш! Независимо дали ти е приятно или не.
— Пусни ме веднага! — изсъска тя със святкащи очи. — Или ще викам за помощ…
— Моля! — предложи й спокойно Стив. — Тогава ще кажа, че си се опитала да ми откраднеш портмонето и, че съм те хванал на местопрестъплението. Ще бъдеш ли сега любезна или имаш нужда от една инжекция за успокоение? Господи, Уенди, съвсем не мога да те позная! Какво ти става, за Бога? Аз се старая да уредя в Египет всичко за нас двамата, а ти се държиш тук като полудяла!
— За това си имам причина, нали? — отвърна Уенди. — През последните дни живеех само за тебе и твоето откритие. В случай, че те интересува, дори изтърпях и една пресконференция заради теб. А какво направи ти? Изпрати ми изненадващ телекс и ми съобщи, че ще пристигнеш един ден по-късно. И защо? Заради друга. През цялото време ти само си си играл с мен. Сега разбирам, че мечтите ми се спукват като сапунен мехур. Как можа само да ми причиниш това, Стив?