В очите й се появиха сълзи. Помъчи се да се овладее, но те продължаваха да текат. Малко й оставаше да се разридае на глас.
Стив стоеше като ударен от мълния. Замисли се над думите на Уенди и едва сега си обясни поведението й. Импулсивно понечи да я вземе в прегръдките си и да й разкаже всичко — че тя се заблуждава и, че в действителност нещата съвсем не стоят така. След това обаче реши да я накара да се поизмъчи малко, да си отмъсти за незаслужената плесница.
— Така, значи, ти изведнъж откачаш, защото си видяла нещо, което събужда развинтената ти фантазия — каза той с горчива усмивка. — Най-добре е да дойдеш с мен при мисис Картър. Тъкмо тя може да ти обясни, какво се крие зад отложеното ми пристигане…
— Какво още искаш от мен? — попита Уенди. — Да не си въобразяваш, че ще разменя и дума с тази жена?
— Мисля, че ще го направиш! — отвърна Стив. — Тъй като тя е важна за нашето общо бъдеще…
Хвана я за ръката и Уенди волю-неволю трябваше да тръгне с него. Нещо в думите му я накара да се замисли. Въпреки това гневът й към вероятната съперница още не беше изчезнал съвсем.
Минаха няколко минути, докато двамата стигнат до мястото, където Ан Картър чакаше с куфарите си. Уенди се удиви на любезната усмивка, с която я посрещна тази жена.
— Мисис Картър, ще ми позволите ли да ви представя моята извънредно темпераментна приятелка Уенди Килбърн? — обърна се Стив към нея.
— Много се радвам да се запозная с вас, мис Килбърн — каза Ан Картър и извади една визитна картичка от чантата си. — Извинете ме, моля ви, но се опасявам, че се касае за едно огромно недоразумение. Ето картичката ми, мис Килбърн. Името ми е Ан Картър. Може би „Картър — недвижими имоти“ ви говори нещо…
Уенди машинално взе визитката и я загледа объркана. Ан Картър забеляза нейната безпомощност.
— Д-р Нортън се обърна към мен, тъй като от няколко дни вече неуспешно търсел подходящо жилище в Египет. Та той ме упълномощи и аз направих съответните проучвания за това. Намерих един подходящ обект и естествено д-р Нортън пожела спешно да го види. Затова и се забави с отпътуването, мис Килбърн. Имаше проблеми да намери къща, където вие двамата да можете да се чувствате добре. Сега обаче ще трябва да ме извините. Мисля, че имате да си кажете още нещо насаме…
Тя им се усмихна още веднъж, преди да си вземе куфарите.
— От днес следобед можете да ме намерите отново в офиса ми — обърна се към Стив. — Надявам се, че ще ви срещна там…
— Разбира се — извика след нея той. Уенди смутено гледаше към земята.
— Стив, аз… ужасно съжалявам! — изрече тя с треперещ глас. — Държах се невъзможно. Но през последните дни съвсем не ми беше леко, пък и си помислих, че…
— … че междувременно съм те забравил и се забавлявам с друга жена, нали? — довърши изречението й Стив. — Ах, Уенди, колко много се заблуждаваш. Това не е вярно. Всяка секунда мислих за теб. Не мога повече да живея без теб и това трябваше наистина да ти е ясно след всичко, което преживяхме.
— Имаш право, Стив — отвърна Уенди и не знаеше дали трябва да се смее или да плаче. — О, Стив, аз съм тази, която заслужава една плесница.
— Веднага да го забравиш! — Той погледна навлажнените й ресници. — Откажи се от тази мисъл. В края на краищата, не бих желал никога да се карам с бъдещата си съпруга. А също и да се разделяме за дълго време. И точно затова се свързах с мисис Картър. Винаги съм искал да се преселя в Египет и там, на място, да се занимавам с изследванията си. И тъй като ти трябва да споделиш живота ми там, помолих мисис Картър да промени първоначалните ми планове за къщата. Понеже обичам изненадите, не ти казах нищо за това. Та ето коя беше причината за закъснялото ми завръщане в Лондон. — Стив се усмихна. — Вече бях събрал багажа си, когато получих съобщение от мисис Картър. Беше намерила в Луксор една къща, която естествено се налагаше веднага да видя. Затова и изпратих телекса. Може би трябваше да ти обясня по-подробно, но наистина исках да те изненадам, когато се върна.
Уенди не можеше да повярва на ушите си. Ужасно се срамуваше от детински глупавата си реакция.
— Мисля, че трябва да помоля за извинение мисис Картър, Стив — отрони тя. — Държах се невъзможно, нали?
— Може да се каже и така. — Стив смръщи чело. — Във всеки случай, сега вече знам, колко ревнива е малката ми женичка. Затова в бъдеще добре ще крия многобройните си приятелки.
Уенди се усмихна през сълзи.
Стив бръкна в джоба на ризата си, извади оттам някакво квадратно пакетче и го сложи в шепата й. Тя първо се поколеба, след това обаче любопитството й надделя. Разгъна хартията и се показа малка черна кутийка. Уенди я отвори внимателно и отвътре един прекрасен пръстен с диаманти направо спря дъха й.