Джон хвърли писмото на майка си върху нощното шкафче, без да го отвори и се приближи. Той не продума, просто я гледаше. Според нея — цяла вечност. Кати бе убедена, че ако той продължава, тя ще припадне. Вдигна глава и го погледна в очите.
— Желаете ли нещо специално? — без всякакъв умисъл попита тя.
Той сложи ръце на раменете й и се усмихна. После заяви:
— Да, ако искаш да знаеш.
И я заведе, хванал ръката й, до малкото диванче в средата на стаята.
— Седни, скъпа. Трябва да ти задам няколко въпроса.
Кати недоумяваше за какво ще я разпитва сега и какво иска да узнае от нея точно тази вечер. Не можеше ли да почака до сутринта? Би могъл да направи това и по-рано, когато бяха в салона.
Той седна до нея и я погледна в очите.
— На колко си години? — и пристъпи близо до нея.
— През пролетта ще стана на осемнадесет — отговори Кати бързо. Не смееше да повдигне очи. Беше забила поглед в скута си.
— Погледни ме — заповяда й той.
Тя вдигна глава и очите им се срещнаха.
— Имала ли си интимни отношения с мъж? — попита я нежно.
Все едно й удари шамар. Дали бе разбрала правилно думите му. Защо й задаваше толкова личен въпрос?
Тя заекна и силно стисна пръстите си, но продължи да го гледа. Чувстваше по някакъв необясним начин, че отговорът е изключително важен за него. Овладя се бързо и отговори колкото може по-спокойно:
— Не, сър.
Джон сведе поглед и се облегна назад. Развърза обувките си.
Кати се надигна. Беше решила, че повече въпроси няма да има. Но Джон я задържа за ръката и отново я накара да седне на дивана. Пръстите му се стегнаха и тя пак се изчерви.
— Кати, ще ми позволиш ли да те любя? — попита той нежно. — Много ми се иска да те имам в ръцете си.
Кати скочи на крака и се втурна към вратата. Не можеше да повярва на ушите си. Когато го беше попитала дали желае нещо специално, той бе казал „Да!“. Тя изпадна в паника. Веднага разбра, че специалното нещо бе самата тя.
Той я застигна и малко грубо я върна обратно в стаята.
— Не обичам да губя време, когато си наумя нещо — каза рязко. — Нали не мислиш, че съм решил това ей сега? Повярвай ми, обмислях го много внимателно. Това, което желая, си ти, скъпа моя.
Кати едва си поемаше дъх. Ушите й бяха чули, но съзнанието й отказваше да приеме. „Това е невъзможно!“ — простена тя и се дърпаше към вратата.
Но той не я пусна. Тя искаше да извика, но си спомни, че тази част на къщата е празна. Крилото на прислугата беше толкова отдалечено и вратите плътно затворени поради студа, че никой нямаше да я чуе.
Кати се втурна към междинната врата за съседната стая и трескаво се опита да я отвори. Беше заключена и тя застина на място. Вдигна глава и дълбоко пое дъх. „Сигурно сънувам — помисли си тя, почти не на себе си. — Това не може да бъде истина!“.
Джон я гледаше и погледът му омекна. Изражението му бе тъй странно, че я накара да потрепери.
— Ти ще ми принадлежиш много пъти преди нощта да свърши — прошепна той и тръгна към нея.
Първо свали ризата си и я захвърли на пода. Кати наблюдаваше движенията му, докато той бавно разкопча панталона си и го изрита от краката си. Очите му се стесниха като на котарак, който бавно се приближава към жертвата си. Беше останал по бельо. Хвана треперещото й тяло и го придърпа към огъня.
— Не можете да направите това! — изплака Кати. — Моля ви, не го правете!
Той сякаш не я чуваше. Когато гърбът й се опря плътно о стената, той я обви с ръце и силно я притисна към себе си. Тя се задърпа с всички сили, но прегръдката му се затегна. Кати мяташе глава като обезумяла. Все още вярваше, че той ще я пусне да си отиде.
Джон я хана за косата, опъна я жестоко назад и впи устни в нейните. Тя се бореше да се освободи, гърчеше се и го риташе по краката. Той вдигна за миг глава и после я заклещи до стената. Така тя не можеше да помръдне. Едрото му тяло прегради единствения й път за бягство.
Изтощена, Кати спря да се съпротивлява. Почувства, че ще припадне, ако борбата им продължи. Сърцето й лудо биеше, съзнанието й се замъгли. Джон отново приближи лице към нейното и горещите му устни плътно притиснаха нейните.
Докато той я целуваше опитно и страстно, тя усети някаква непозната тръпка да разтърсва цялото й тяло. Джон вдигна глава и я погледна в очите.
— Виждам, че за първи път те целуват истински — той се ухили. — Нищо, аз ще те науча.
Кати се бе вцепенила. Искаше да се бори, да се освободи от него, но не можеше да заповяда на тялото си да действа. Като че бе парализирана. Страхът ли бе направил това с нея? Не можеше да си отговори. Знаеше само, че Джон иска от нея нещо, за което не беше подготвена. По бузите й се стичаха сълзи.