— Това не може да ми се случи!
— Млъкни! — заповяда й Джон. — И ме слушай!
Кати притихна. Промяната в гласа му я стресна. Той улови погледа й и сега зашепна много нежно:
— Мога да те обладая веднага и ще се почувстваш много нещастна. Зная, че първия път може доста да те боли, ако не ми помогнеш. А сега, бъди добро момиче и ми помогни. Ще бъда много нежен, ако не се противиш.
Странният блясък в очите му гаснеше. Все още дишаше тежко, но вече по-равномерно и не беше така настойчив, както преди малко. Тя разбра, че е обречена.
Беше прикована към леглото от мъж, два пъти по-едър от нея, страстно възбуден и решен да я обладае. Можеше да се бори и тогава той щеше да стане груб и да я нарани. Можеше да го остави да прави с нея, каквото си поиска, и тогава той бе обещал да бъде нежен. Можеше да избере едно от двете. Нямаше никаква надежда да я пожали и освободи — в това беше абсолютно сигурна.
Джон напрегнато я гледаше. Тя знаеше, че очаква отговор от нея.
— Ще опитам — прошепна Кати. — Но… — тя замълча.
Не можеше повече да разсъждава. Нямаше защо да се страхува да не й се случи това. Беше дала съгласието си.
Джон се усмихна. Усмивката му бе ленива, топла и интимна. Тялото му се освободи от напрежението.
— Толкова те желая, Кати — шепнеше той страстно, — не искам да ти причиня болка.
Сега вече Кати не знаеше какво ще последва. Джон я галеше с любов и целувките му бяха ласкави и успокояващи. Нямаше защо да бърза. Тя бе приела условията му и той ще удържи на думата си. Колкото и силно да я желаеше, щеше да бъде нежен и внимателен.
Шепнеше нещо в ухото й. Тя се опита да го разбере, но не можа. Беше нещо безсмислено. Тя неволно се отпусна под нежните му ласки.
— Прегърни ме — промълви той.
Кати обви ръце около широкия му гръб, сякаш само бе чакала да я помоли. Целувките му предизвикваха непознати усещания. Тя се почувства слаба. Обземаше я някакво чувство, различно от страха. Усети, че го милва по гърба. Ръцете й се спускаха надолу, докъдето се осмеляваше. Чу го да се задъхва от удоволствие и това я насърчи. Главата й се замайваше. Забрави коя е и къде е. Опита се привидно да се бори със собственото си чувство, но не успя. Тя също го желаеше!
Ръцете й го притискаха. После осъзна, че отвръща на целувките му. Разтвори устни да поеме настойчивия му език. Той внимателно и умело проникна в нея. Заля я топла вълна. Джон се наслаждаваше на удоволствието й. Той я милваше нежно като опитен любовник.
— Скъпа — стенеше той, — обичай ме!
И Кати бе увлечена от мощна вълна на страст.
Осма глава
Кати тихо отвори вратата на стаята си. Влезе бързо и заключи след себе си. Носеше разкъсаната си рокля. Беше отпусната. Чувстваше се ужасно от случилото се. Най-лошото от всичко бе, че всъщност сама го беше пожелала.
„Как можа? Как можах? — безмълвно повтаряше тя. — Нима този болен човек предизвика у мен такива усещания? Наистина ли ми беше хубаво?“
Кати се изчерви от срам. И на двата въпроса отговорът беше положителен.
— Мразя го! — произнесе тя гласно. — Никога няма да му простя. Никога!
Помисли си отчаяно, че бе влязла в стаята му невинна, а бе излязла от там не по-добра от Голямата Джози. Вече не беше непорочна. Беше омърсена, използвана, никога нямаше да може да се омъжи. Нямаше да познае щастието да бъде съпруга. Надеждите й да има някога съпруг и семейство умряха. Джон ги бе убил. Оставил й бе само погнуса и самосъжаление.
Как щеше да погледне другите в очите? Госпожа Бейтс неминуемо щеше да се досети какво се е случило. Тя се бе опитала да я предупреди, но Кати бе пренебрегнала съветите й. За нейна изненада обаче, скоро престана да се самосъжалява и започна да обмисля следващите си действия.
Трябваше да напусне тази къща, която веднага беше обикнала, без даже да се сбогува с госпожа Бейтс. Да, точно така, ще се измъкне колкото се може по-скоро и ще поеме на юг, може би към Ню Йорк, където да потъне във водовъртежа от хора и събития. Едно бе ясно — не можеше да остане повече тук и да продължи да върши това, което Джон със сигурност щеше да иска от нея.
Събирането на вещите й донесе облекчение. Те не бяха много. Откакто пристигна тук, не си бе купувала нищо, а роклите, които бе донесла със себе си, вече бяха овехтели. Взе вълнената рокля, която сама си бе ушила и двете униформи. Черната, носена твърде дълго, беше протрита на места, но бялата изглеждаше съвсем запазена. Освен черната пелерина с дебела вълнена подплата имаше още само една рокля, след като Джон бе разкъсал на парчета старата. Нямаше какво друго да облече.
Намъкна с паническа бързина дрехата, подреди нещата си и извади спестяванията си изпод дюшека. Беше скътала всичките си надници, откакто работеше в този дом, и сега имаше почти двеста долара. Чудеше се за колко време ще й стигнат, докато си намери някаква работа. Знаеше, че няма да е лесно — особено без препоръки. Но нямаше избор. Нямаше къде да отиде, нито пък някой, който да й помогне.