На стълбищната площадка Джон я пусна.
— Прибери се в стаята си, скъпа — каза меко той. — Ще се погрижа за теб по-късно. Ще направя всичко, за да те задържа тук. Може би ти е трудно да разбереш, затова съм длъжен да те убедя, че мога да те принудя да ми се подчиниш. Така ще бъде! Нямам намерение да ти позволя да хукваш всеки път, когато се обърна. Искам да останеш тук и да бъдеш моя любовница. Ти нямаш друг избор, независимо дали вярваш или не на това, което ти казвам.
Кати толкова се учуди и изплаши от заплахата в гласа му, че не продума. Не смееше да отвори уста и да му възрази.
Когато се прибра в стаята си, тя дълго лежа в леглото. Чуваше как долу останалите вършат ежедневната си работа. Чудеше се дали госпожа Бейтс щеше да й помогне. Щеше ли да рискува мястото си? Обичаше ли я достатъчно, за да пренебрегне осигуреността си заради нея, след като я беше предупредила? Кати знаеше отговора. Нямаше нужда да й го казват.
Госпожа Бейтс служеше в семейство Камерън повече от тридесет години. Преди всичко имаше ангажимент към тях, а после към нейната сигурност. Би било глупаво да се намеси и да загуби постигнатото с дълги години упорита работа. Беше прекалено възрастна да започне отначало. Освен това, Кати знаеше, че е достатъчно умна, за да стои настрана от неща, които не я засягат пряко. Този съвет тя многократно бе давала и на Кати.
Младата жена се почувства за първи път толкова самотна. Нейното положение в този дом щеше да се промени, но госпожа Бейтс щеше да приеме това, както беше приемала много други промени, ставали през годините. Кати се притесни от мисълта, че цялата прислуга ще научи за нея. Тя незабавно се упрекна, че отдава такова значение на този незначителен факт. Трябваше най-напред да помисли за това, колко неморална е връзката й с Джон Камерън. Почувства се виновна, че не бе направила това.
Изтощеният й мозък отново прехвърляше събитията от последните няколко часа. Наистина ли бяха толкова ужасни? Трябваше да признае, че с изключение на първоначалния страх, случилото се й хареса. Беше събудило у нея чувства и страсти, за които дори и не подозираше, че съществуват. Джон я привличаше от дълго време. При спомена за станалото между тях тя се усмихна.
Изминаха няколко часа, докато тя размишляваше как ще живее в тази къща докато успее да избяга. За известно време тя нямаше друга възможност освен да остане и от тази мисъл силно я заболя главата. Имаше чувството, че ще се пръсне.
Беше оставила огъня в стаята си да угасне и сега потрепери от студ. Нямаше сили да запали нов огън. Лежеше върху леглото неподвижна, заслушана в бушуващата навън буря и се опитваше да задуши бурята в душата си.
Кати се унасяше в сън, когато чу, че вратата се отваря. Повдигна глава и видя Джон да влиза. Той бързо затвори вратата след себе си и я заключи. Потръпна от студ, наведе се и сръчно разпали огъня. Хвърли няколко дебели цепеници, за да се разгори добре.
Кати скочи на крака с внезапно бликнала енергия. Не очакваше да го види толкова скоро, особено сега, когато прислугата сновеше навсякъде из къщата.
— Казах на госпожа Бейтс да не те очаква днес — каза Джон и се приближи. — Обясних й нещата дотолкова, доколкото прецених за необходимо. Тя прекрасно разбра намеренията ми и ще съдейства за изпълнението на всичките ми желания. Тя винаги е била много проницателна и даже съм убеден, че в случая е разбрала намеренията ми преди самия мен.
Кати отстъпи назад, когато той тръгна към нея. Обикновено приятното му лице, сега изглеждаше особено, и това я държеше нащрек.
— Що се отнася до теб, Кати — прошепна Джон, — дойдох да се убедя, че ме разбираш и ще изпълниш докрай желанията ми.
Той вдигна едната си ръка и я сграбчи за косата. Завесите бяха спуснати и в полумрака на стаята тя мярна в другата му ръка ножици. Обзе я паника. Какво смяташе да прави?
Тя се опита да отблъсне ръката му, но той дръпна косата й още по-силно и я стисна здраво. Остана за миг надвесен над нея. Наслаждаваше се почти садистично на страха, който изпитваше. После опъна кичура толкова силно, че тя се свлече на колене.
Кати извика. От очите й потекоха сълзи. Веднага след това чу първото изщракване на ножиците и видя част от скъпоценната си коса да пада на пода. Изпищя и тръсна глава. Това й причини още по-голяма болка, но не искаше да се предаде.
Джон остави ножиците, сграбчи я за раменете и я постави между колената си. Ръцете й бяха долепени до тялото. Стискаше я толкова силно, че щеше да я смаже.
— Престани да се съпротивляваш! — извика Джон с нарастващ гняв в гласа. — В противен случай наистина ще те заболи.