— Миличките ми — изплака госпожа Даниълс, като ги видя на вратата. — Влизайте, влизайте! — тя разтвори широко и двете крила. — Къде е майка ви? — попита Каролин и надникна зад тях. Кати заплака, хвърли се в прегръдките на единствения човек, който можеше да я утеши и отговори едва доловимо:
— Мъртва е. Умря преди няколко дни.
— Господи! Как така? — извика възрастната жена.
Кати не отговори. Джийн и Джоан заплакаха и тя се обърна да ги прегърне. Когато малките се успокоиха, тя обясни на Каролин Даниълс за болестта, отнела живота на майка им.
Госпожата се опита да сдържи риданията си, но най-накрая чувствата й се отприщиха. След отпътуването на семейство Маршъл тя беше много самотна. Жизнеността й беше намаляла, защото нямаше никой, за когото да се грижи, а също и близка приятелка. Много искаше да ги види отново. Сега те отново бяха при нея. Приюти ги в дома си и смяташе да се грижи за тях, докато не свърши и последното си пени.
Беше страдала жестоко за съпруга и синовете си, но сега и Хедър ги бе напуснала. Просто не можеше да не се запита защо всички, които бе обичала, й бяха отнети. Каролин наблюдаваше момичетата, докато закусваха. От сега нататък те щяха да бъдат смисъла на живота й. Вече нямаше синове, но на тяхно място сега имаше три дъщери.
— Толкова ми липсваше! — каза Кати, след като разчисти масата и седна до госпожа Даниълс. — Просто не зная как да ти благодаря, че ни прие. Нямах представа какво да правя след смъртта на мама. Нямаше къде другаде да отидем, освен тук.
Каролин взе ръката й и я отведе в дневната.
— Седни, мила моя — каза тя на Кати. — И вие също — посочи към Джийн и Джоан. — Искам да говоря с вас. На колко години си, Джийн? — попита Каролин, като направи усилие да говори спокойно.
— На шест, госпожо — отговори Джийн.
— А ти, скъпа? — тя погледна Джоан в големите сини очи.
— На девет, госпожо — каза Джоан много сериозно.
— Добре, дечица. Всички вие сте красиви момичета. Сигурна съм, че ще ни е добре заедно. Майка ви беше моята най-близка приятелка. Толкова съжалявам, че не е сред нас. На всички страшно ще ни липсва. Голям удар е да загубите майка си, но трябва да знаете, че аз ви обичам и винаги ще ви помагам.
Кати огледа стаята. Всичко беше както преди заминаването им. Тук бе винаги приятно. Кати си спомни колко обичаше да ги канят на какао и вкусен ябълков сладкиш. Хедър им позволяваше да посещават само тези съседи. Сега Кати беше благодарна, че се бяха сближили с тази мила жена.
Диванчето, на което седяха сега с госпожа Даниълс, бе от бащата на Кати, както и голяма част от останалите мебели в малката къща. Повечето вещи бяха принадлежели не само на бащата, но и на неговите родители. Беше странно, но много приятно за Кати да усеща чрез тях връзка, макар и бегла, с дедите си.
Денят отлетя бързо. Товарът на отговорността на Кати олекна. Беше прекрасно, че госпожа Даниълс ги прие. Щеше да й бъде навеки благодарна. Малко след залез слънце Каролин отведе трите госпожички, капнали от умора, в спалните на починалите си синове. Стаите бяха безупречно почистени, макар и да не се използваха. Каролин не вярваше, че някой отново ще спи в тях.
— Запомнете, деца, ако желаете нещо, непременно да ми кажете — нареди мило тя. — Сега това е вашият дом и аз искам да бъдете щастливи в него.
Тя се наведе и целуна всяко от момичетата за „лека нощ“. Гледаше с любов сънливите личица на дъщерите на Хедър. Благодареше на съдбата, че са потърсили помощ при нея. Не се съмняваше, че няма да й е лесно да отгледа три девойки, но все някак щеше да се справи.
— Благодаря, че бяхте така мила да ни приемете — започна Кати. — Знаем, че ще бъдем щастливи при вас. Оставих всичките наши пари на масата в дневната. Надявам се да успея да си намеря работа и да се отплатя за грижите.
Госпожа Даниълс се усмихна на най-голямата сестра.
— Да бъдем заедно е най-голямата отплата, която желая. Бях много самотна след заминаването ви от Седърууд и благодаря на Бога, че ви върна обратно.
Кати заспа със сълзи на очите.
По някаква зла съдба на Джийн и Джоан не бе писано да живеят без проблеми. Всъщност, не им бе писано изобщо да живеят. Когато бедата ги застигна, нямаше и седмица, откакто е бяха установили на новото място и бяха много доволни. Късно една нощ ги повали треска. Кати и госпожа Даниълс опитаха всички възможни лекарства в къщата да ги облекчат, но на сутринта положението им се влоши.