На госпожа Даниълс й хрумна нещо. Преди известно време бе получила предложение от госпожа Камерън да прислужва в дома й. Тя седна и й написа писмо, в което препоръчваше Кати.
Каролин се бе запознала с Мелиса Камерън предната година на погребението на един от знатните жители на Седърууд. Бяха поканени всички граждани и макар двете жени да бяха от различни социални кръгове, те се харесаха от пръв поглед. Каролин можеше само да се надява, че мястото все още е свободно и че Мелиса ще приеме Кати на работа.
Сега тя стоеше пред момичето с писмото в ръка. Предлагаше й възможност за нов живот, далеч от спомените, които знаеше, че не й дават мира. Каролин спомена, че семейството има две малки момиченца. Това бе достатъчно да убеди Кати, че Сийл Харбър е подходящо място за нея.
— Наистина ли мислите, че бих могла? — попита тя, развълнувана от мисълта да пътува чак до Мейн.
Госпожа Даниълс я прегърна през раменете и я притисна към себе си с обич.
— Разбира се, че мисля. Не бих предложила да те изпратя, ако не бях сигурна, че тази работа е точно за теб.
Момичето се взря в милото й лице. За първи път от пристигането си в Седърууд се почувства щастлива. Виждаше й се странно, че заминаването й от тук поражда у нея подобни чувства.
Дрехите на Кати бяха опаковани, всички приготовления бяха привършени и госпожа Даниълс се овладя, за да изпроводи момичето, което бе обикнала като свое, до железопътната станция. Знаеше, че Кати ще й липсва, но не можеше да я гледа как пропилява живота си в града.
Стигнаха бързо до гарата. И двете бяха решили да избегнат мъчителното сбогуване. Но когато влакът навлезе в района на гарата, Кати забрави за решението си и се хвърли в протегнатите ръце на Каролин. Заплакаха, а Кати обеща, че един ден ще се върне тук и ще се отблагодари за топлите й грижи към трите сирачета.
— Сега довиждане — каза Кати, сдържайки с мъка сълзите си. — Един ден аз ще дойда да те видя отново.
Каролин Даниълс не продума.
Пътуването беше дълго и уморително. Когато слезе от влака в Сийл Харбър, на перона я чакаше покрит файтон. Беше навалял около фут сняг. Почувства се притеснена и изплашена, но твърдо реши да използва тази нова възможност по най-добрия начин.
Тринадесета глава
Кати се събуди от шум пред вратата й. Огледа се наоколо: не знаеше къде се намира. Трепереше, но въпреки студа тялото й беше изпотено.
Изведнъж си спомни какво се бе случило и й се доплака. Дръпна едно одеяло от леглото, наметна се и отиде да види какво става. Пред вратата беше оставена топла вода. Зачуди се дали госпожа Бейтс и Джесика коментират положението и дали й съчувстват. Всъщност, нямаше значение. Истината беше една — животът й отново бе взел драматичен обрат.
Реши да се възползва по най-добрия начин от създалата се ситуация. Смяташе да оцелее, дори ако трябва да стане любовница на Джон и да понася прикрития присмех и упреците на госпожа Бейтс и останалите от прислугата. Нямаше да е за дълго, със сигурност щеше да намери начин да избяга и да състави план за бъдещето си. А дотогава щеше да се подчинява.
Мисълта за гореща вана я оживи и тя бързичко я издърпа иззад паравана. Отключената врата я изненада. Взе кофите, напълни ваната и се отпусна в нея. Водата я освежи и поуспокои. Лежеше и се наслаждаваше на топлината. Така се бе замислила, че не чу кога вратата се е отворила. Още преди да осъзнае, че не е сама, тя се потопи колкото можеше по-надолу в изстиналата вода и погледна към натрапника.
Пред нея стоеше Джон. Беше напълно облечен и спокоен.
Кати долови свежата миризма на одеколона му за бръснене. Беше специфично мъжка миризма и някак си му подхождаше. Той пъхна ключовете си в джоба и й се усмихна.
— Надявам се, че нямаш намерение да останеш там по-дълго — и посочи ваната. — Имам други планове за вечерта.
Кати отбягваше погледа му. Тя се вторачи във водата и започна да се търка усилено. Джон продължи да я гледа.
Започна да мръзне и се надяваше Джон да си тръгне, за да може да се облече или поне да се загърне в пухеното одеяло. Но той не помръдваше. Кати затрака със зъби от студ.
Джон отиде до огъня и хвърли две цепеници. После го разръчка с ръжена, да се разгори. Обърна се и се вгледа в нея, като че ли я виждаше за първи път. Бе измила отрязаната си коса преди да влезе във ваната и я бе подсушила с кърпата. Сега тя падаше на меки къдри около главата й.