Кати усети, че отново се изчервява. Докато Джон я отвеждаше на мястото й, странна топлина плъзна по тялото й. В началото бе решила да се държи като дама, поканена от Джон на вечеря, а не като прислужница. Той бе постъпил така и предната вечер, въпреки че тя бе сервирала. Единствената разлика сега бе, че бяха сами, тя беше облечена като дама, а не като прислужница, и не бяха в кухнята. Но се чувстваше нервна, ръцете й трепереха и като че не бе на мястото си.
На два пъти се опита да обслужи Джон, но той само се усмихна и й поднесе сребърните съдове да си сипе. Беше й неловко в новата си роля. Струваше й се невъзможно да преодолее свенливостта си и присъщата си несигурност. Трябваше й дълго време. Просто не бе родена за любовница, особено на Джон.
Същата вечер Кати реши, че ще остане в дома на този мъж до момента, в който би могла да се измъкне, но само ако има нещо сигурно пред себе си. Разбираше, че няма да е лесно да играе убедително ролята си в тези предрешени от него отношения. Дори мисълта за това я караше да потреперва.
Неволната й реакция не убягна от погледна на Джон. Той се радваше вътрешно на неочакваното съкровище, което бе открил в нейно лице. Тя беше красива и невинна, а той копнееше да намери точно това в една жена. След любовната им нощ той бе открил, че тя притежава повече, отколко бе очаквал. С нея можеше да забрави всичките си неволи. Отчаяно се нуждаеше от нея, не само защото страстно желаеше тялото й. Беше му необходимо присъствието й. Колкото и да се опитваше да се убеждава в противното, Джон беше самотен. Той бе млад и здрав мъж и имаше нужда от нещо повече от редките посещения на пристанището.
Той истински се упрекваше за начина, по който бе постъпил с Кати, но нямаше друг избор. Тя никога не би му се отдала доброволно, а той не би могъл да й предложи повече от това да му стане любовница.
Не беше прав наистина, но какво друго можеше да направи? Само така можеше да бъде сигурен, че ще бъде негова. Нарочно отряза косите й и разкъса дрехите й, за да я изплаши дотолкова, че тя да остане при него, докато премине първоначалното й смущение — всъщност до момента, когато нямаше да иска сама да го напусне.
Вечеряха мълчаливо. Когато привършиха, Джон й помогна да стане от масата, хвана я под ръка и я отведе в малкия салон до трапезарията.
— Можеш да седнеш там — предложи й той, като посочи единия от двата еднакви фотьойла.
Когато се настани, Кати си припомни предишния път, когато седеше на същия фотьойл — вечерта, когато той й бе подарил шнолите. „Не беше ли едва вчера?“ — помисли си тя тъжно. Толкова неща се бяха случили, които изместиха изпитаната тогава радост. Никога нямаше да й олекне. Всичко се бе променило.
Мислите се бяха изписали на лицето й. Тя погледна Джон и видя тъга и в неговите очи. Прокара ръка през косата си.
— Пак ще порасте — каза той нежно. — Освен това мисля, че така си много хубава. Съжалявам за всичко.
Той седна на другия фотьойл срещу нея. Замълча за момент. Кати се втренчи в огъня. Когато долови гласа му, той идваше от толкова далеч, като че ли не говореше на нея. Тя гледаше надолу, докато Джон й обясняваше нещо. Гласът му бе решителен и спокоен, но Кати не се интересуваше от това, което той й говореше. За нея то нямаше значение. Каквото и да се случеше, тя нямаше да се примири с такъв безнравствен живот. Единствената й грешка бе, че бе позволила на тялото си да откликне на увличащите му, опитни ласки. Беше изненадана от усещанията си, но не можа да сдържи настойчивото си желание. Като че ли в този момент бе изгубила контрола над себе си. Джон беше едновременно нежен и настойчив, а неговото умение бе стопило страха й.
— Ще ти хареса да бъдеш моя.
Тонът му на собственик беше дразнещ.
— Ако успееш да се отпуснеш, ще ти доставя истинско удоволствие. Мога да бъда безкрайно щедър, когато съм удовлетворен.
Той повдигна лицето й, за да я вижда, но тя се отдръпна. Не искаше да срещне погледа му.
— Какво ти става? — попита Камерън. — Мисля, че съм напълно честен спрямо теб. Какво повече можеш да искаш от мен?
Той се изправи на крака и придърпа Кати към себе си. Сега тя бързо го погледна, след което го удари с цялата си сила през лицето.
— Това е мнението ми за теб и твоето предложение!
Тя плю на пода и изтича навън от стаята. Искаше да му изкрещи, да го прокълне, да го принуди да разбере, че тя е свободен човек и не може да я задържи затворена под ключ. Не беше негова вещ, която да употребява и после да захвърли. Беше човешко същество, с чувства и желания. Как си позволяваше да я насилва, да й налага презрян и безчестен начин на живот? Майка й вече беше преживяла това. Кати си бе обещала да не го повтаря. Не желаеше да приема предложението му. Нито пък него самия. Искаше само да се махне от кошмара, който бе преживяла, да намери закрила и след време да го забрави.