Джон нито веднъж не спомена какво е правил в Англия, след като цялото му семейство живееше в Америка, но Кати не настояваше да узнае. Усещаше, че той има някаква причина да премълчава. Бяха вече доста близки и тя знаеше много за него, без обаче да споделя всичките му тайни.
В началото на връзката им Кати бе мрачна и рязка. Опитваше се да го разочарова, за да му омръзне по-скоро. Но промяната в тактиката й промени Джон. Той я ухажваше, опитваше се да я спечели и се държеше толкова нежно с нея, сякаш тя бе най-скъпото нещо в живота му.
Шон и Джойс все още бяха в Ню Йорк, но Джон бе получил от тях писмо, с което го уведомяваха, че ще пристигнат в имението край океана през май, за да прекарат лятото далеч от горещината и шума на големия град.
Този ден Джон и Кати щяха да ходят на празненство по случай победата в дома на най-видния жител на Сийл Харбър, Джордж Т. Макендрю. Джордж бе получил значително наследство от баща си, а след това се бе оженил за още по-богата наследница. Двамата с жена му диктуваха светския живот в града и тези, които не бяха получили покани за техните приеми, умираха от завист.
Джон бе канен на всички светски прояви по време на войната. Той имаше навика да не ги посещава, но в случая бе помолил Кати да го придружи. Тя прие, но с наближаването на празника бе обхваната от притеснение.
Косата й не беше пораснала много, откакто Джон я бе отрязал. Беше си направила чудесна прическа и бе избрала ленена рокля в жълто и бяло според последната мода, с дълбоко деколте, съвсем семпла, но много елегантна и с богат набор отзад на кръста.
Когато предната седмица Джон й донесе няколко тоалета, за да си избере един за празника, тя се изуми от безсрамния им вид. Но след като прегледа най-новите модни списания и рекламни каталози, разбра, че той й бе донесъл тоалети, които бяха последна мода, и че щеше да изглежда смешна в старомодните си кринолини.
Джон почука на вратата, която свързваше стаите им. Тя беше почти готова. Напоследък се опитваше да бъде много учтив и чукаше преди да влезе при нея, което безспорно показваше, че това не бяха само опити. Той й хвърли бърз поглед и се усмихна.
— Ще бъдеш най-красивата дама тази вечер, скъпа моя — прошепна й мило. После взе ръката й и целуна малката длан. Погледите им се срещнаха. Той я гледаше изпитателно, като че ли търсеше нещо в израза на лицето й, но явно не го намери, защото рязко се обърна и отиде до нощното шкафче да вземе ръкавиците й.
Беше ранна пролет, но Джон реши да рискува, когато видя яркото утринно слънце и нареди да приготвят открития файтон. Кати се наметна в дълга бяла пелерина от кадифе с кожена качулка и подплата. За пръв път в живота си тя виждаше толкова разкошна дреха и направо бе изумена, когато Джон я бе донесъл преди няколко вечери. Беше почукал дискретно преди да влезе. Кати беше във ваната. Беше насапунисала косата си и се наслаждаваше на топлата вода. Ваната бе поставена пред камината, за да се запази топлината по-дълго време. Кати се чувстваше сънлива.
— Извини ме, че те безпокоя — каза тихо Джон, когато Кати отвори очи. — Имаш ли нужда от помощ?
Тя се усмихна и го отпъди с жест.
— Полежах малко във ваната. Не искам да свикна да ме глезят, защото един ден това ще ми липсва.
Тя отново затвори очи. Беше видяла, че Джон разбира какво иска да му каже.
— Донесох ти нещо — каза той. — Надявам се да ти хареса.
Той остави голямата кутия върху леглото и се прибра в стаята си. Кати се изсуши, после облече тънка, мека роба и отвори кутията. Джон й беше купил много неща и макар в началото това да я смущаваше, сега очакваше с любопитство малките му подаръци. След като веднъж се бяха разбрали, той не пророни груба дума, нито пък се бе държал лошо с нея. Дори се стараеше да й се хареса. Въпреки че имаше желание да му отвърне със същото, Кати чувстваше същата горчивина, както и в началото.
При вида на луксозната пелерина тя се изчерви. Явно бе, че е много скъпа. Независимо от това тя я извади и наметна около раменете си. Застана пред огледалото да види как нежно-бялото кадифе ще отива на светлите й коси и розовата кожа. Беше направо изумително. Отиде до междинната врата, за да му благодари.
Джон лежеше на леглото, изкъпан и избръснат, но все още не беше облечен за вечеря. Когато тя се появи на прага, той й хвърли бърз поглед, стана и отиде до нея.
— Харесва ли ти?
По устните му играеше широка, топла и заразяваща усмивка. Кати не можа да се сдържи и също му се усмихна. Разгърна пелерината, за да се види красивата кожена подплата.