„Той го прави заради мен“ — каза си тя. Беше щастлива, че брани чувствителността й. За първи път от началото на връзката им тя беше сред хора.
Кати танцува с няколко възрастни господа, но когато някой от младите се запътеше към нея, Джон моментално я отвеждаше настрани. Побъбри си с всички дами, а прическата й предизвика такава възбуда, че бе убедена как още на другия ден в околността ще се появят поне няколко подстригани глави.
Задаваха й доста нетактични въпроси, но тя запази самообладание. Просто обясни, че е отседнала у семейство Камерън и че Джон е бил достатъчно любезен да не я оставя да скучае.
Това, че Шон и Джойс още не се бяха върнали от Ню Йорк не стана повод да се усъмнят, защото всички бяха убедени в почтеността и чистотата на Кати. Приеха, че гостува в чужд дом в отсъствието на домакинята поради затрудненията, причинени от войната.
В действителност Кати никого не бе излъгала, че е гост на Камерънови. Но тя се забавляваше да ги подвежда, като на практика не им казваше истината.
Останаха до късно. После, по пътя за дома, тя гледаше как пролетните пъпчици блестят на лунната светлина и се чувстваше щастлива. Беше един прекрасен ден.
— Джон, ще спреш ли на моста за минута? — попита Кати, когато наближиха реката.
Джон се усмихна.
— Искаш да потърсиш малкото си приятелче, нали?
Кати кимна. Прочете по лицето му, че няма нищо против.
Джон спря файтона и й помогна да слезе. Беше необичайно топло, затова тя остави пелерината си на седалката, за да не я изцапа с кал по речния бряг. В тази част на страната времето обикновено се задържаше студено почти до средата на юни, но тази година беше различна. Започна да се затопля толкова рано, че дърветата и тревите се раззелениха, сякаш беше лято.
Кати се спусна до водата и се огледа наоколо. Беше толкова тихо и свежо, че тя въздъхна от удоволствие. Имаше усещането, че нещо се е променило. Като че ли и тя, също като патето, бе освободена.
— Отишло си е, Джон — прошепна тя, когато той застана зад гърба й. — Сигурно се е върнало при семейството си.
Кати въздъхна отново. Случката с патето я натъжи. „Сигурно е от времето“ — помисли си тя и отдаде усещането си на ласкавия полъх на вятъра. Радваше се, че бе приела да отиде на приема.
Останалия път до дома изминаха в мълчание. Кати нарочно се притискаше към Джон, за да усети напрежението на мускулестото му тяло, докато управляваше конете. Близостта му я успокояваше, а топлината на тялото му я радваше.
Джон влезе в стаята тъкмо когато се канеше да си легне. Той приготви камината за през нощта и духна газените лампи, както правеше всяка вечер. На светлината на огъня Кати забеляза, че се усмихва.
— Денят беше изключително приятен — прошепна тя, когато той се приближи. — Благодаря ти, че ме взе със себе си.
Наведе се и го целуна по бузата. Направи го спонтанно. Никога дотогава не го бе правила. Джон нежно я прегърна и притисна към себе си.
— Ти означаваш много за мен, Кати. Не мисля, че някога бих могъл да те пусна да си идеш, макар да знам, че ти се иска да го направиш.
Тя отвърна с усмивка на целувките му. Силен трепет премина през тялото й. Това накара Джон да се притисне още по-силно към нея и да я покрие с жадни целувки. Допирът му до лудост възбуждаше сетивата й. Преди да осъзнае какво върши, Кати го прегърна и се отдаде на страстното си желание така, както през онази първа нощ.
Джон се разтрепери, усетил внезапната й страст. Тя споделяше леглото му, носеше дрехите, които той й купуваше, разговаряше мило с него и той се радваше на всичко това. Но нито веднъж след първата нощ тя не бе направила и един-единствен любовен жест.
Кати усети странното му вълнение, което също я накара да потрепери. Джон беше страстна натура, но умееше да се контролира. Но сега тя усети напрежение в ръцете му. Те силно трепереха, а това бе ново за нея. Той изпитателно я погледна.
— Какво има, Джон? Искаш ли нещо от мен?
— Ти вече ми го даде, скъпа — отговори той с такава жажда, която я увлече като порой и всичко останало сякаш изчезна.
Ръцете му трескаво развързваха панделките на нощницата й. Тя се свлече на земята и Кати се надигна на пръсти, за да бъде по-близо до него.
— Люби ме, Джон — шепнеше тя в страстния си унес, понесена от завладелите я усещания.
— Любима моя — простена Джон.
Той внимателно я отпусна върху леглото. Обви я с тялото си. Устните му се впиха в нейните с непозната досега жар. Този път любовта им беше взаимна.
Лежаха мълчаливо дълго време и поглъщаха с всичките си сетива безценния миг, отлетял така бързо. Пръв се размърда Джон. Той стана и започна да се облича. Още усещаше пръстите на Кати, които го разсъбличаха, за да усетят допира на тялото му. Тази нощ тя го бе пожелала. Бяха се изгубили в свят, където нямаше нищо друго освен желанието им да се слеят. Кати не бе подозирала, че това може да й се случи. Спомни си странното усещане при думите му, че никога няма да я остави да си отиде. Надигна се, за да го задържи, но то бе изчезнало.