Джон й облече нощницата, като я галеше леко по ръцете. Кати се усмихна на проявената от нея дързост. Срамът и вината, които изпитваше след всяка любовна нощ, този път не се появиха. Беше прекрачила една стена в съзнанието си и това й бе донесло ново усещане за освободеност. Никога повече нямаше да се чувства затворничка. Освен това долови нещо ново и у Джон. Не знаеше какво точно, но беше толкова изразено, че тя почти физически го усети. За една нощ тя стана зряла жена. Беше се сляла с човека, когото мислеше, че мрази.
Джон я отведе до леглото и придърпа завивката до брадичката й. Леко я целуна по устните и прошепна „Лека нощ, мила“ преди да се оттегли.
Кати се почувства разочарована, че той не остана при нея през нощта, както правеше понякога. Искаше й се да е близо до нея. Почувства се странно самотна. Неприятният факт, че само е спомогнала на един себичен човек да се облекчи, й причини болка. Разбираше, че не е и няма да бъде нищо повече за него, независимо от нежността, която й засвидетелстваше. Беше я използвал и я бе променил. Тя никога нямаше да бъде това, което бе преди. За кратко се бе радвала на близост, внимание и желания, за които не подозираше, че съществуват. Той отново я беше накарал да се изгуби в дълбините на любовта. Бе живяла самотно толкова дълго време. Лежеше в леглото по-объркана от всякога. Когато най-после потъна в тежък унес, започна да се мята в съня си, докато не се събуди от собствените си писъци. Цялото й тяло се гърчеше. Когато отвори очи, облени в сълзи, Джон се навеждаше над нея.
— Какво има? — попита той тревожно.
Кати притеснено му обясни, че е сънувала кошмар.
— Иди да спиш — каза му тя. — Ще се оправя.
Джон отметна завивката и я взе на ръце, въпреки че тя протестира. Понесе я към стаята си, спря до леглото и я положи върху него. Това стана толкова бързо, че Кати се разтревожи, но си замълча. Той заобиколи от другата страна и се намести тежко до нея под завивките. Привлече я към себе си. Погледите им се срещнаха.
— От сега нататък — каза той категорично, — ще спиш тук, при мен. Не виждам защо да не споделяме нощно време топлината на телата си и спокойствието от близостта си. През деня можеш да имаш свое лично време, но нощите са мои. Позволих ти достатъчно свобода и след като съм убеден, че физически не съм ти неприятен, бих искал да спиш в леглото ми. Така ще съм сигурен, че си добре, още щом отворя очи.
Кати не отговори. Като че ли той бе прочел собствените й мисли и сънища. Възможно ли бе да е усетил чувствата й?
— Е? — попита той. — Ще ми се подчиниш ли този път или пак ще се разправяме?
— Ще спя при теб — отвърна тя покорно.
— Не смяташ ли, че така е по-добре?
Очевидно примирението не го задоволи.
— Да — каза Кати убедено, — така е.
— Добре, тогава се разбрахме — и той се усмихна. — А сега — притегли я по-близо до себе си, — ела насам да усещам копринената ти кожа докато спя.
Кати се сгуши в него и само след минути дълбоко заспа.
Когато се събуди, беше сама. Помисли си, че това бе най-хубавата й нощ, откакто се бе преместила тук от крилото за прислугата. Големите ръце на Джон я бяха галили, докато заспи. Кожата й още тръпнеше от спомена за допира му.
Кати се изкъпа, облече се и слезе в кухнята тъкмо на време, за да каже „добро утро“ на госпожа Бейтс която си поспиваше до късно, откакто в къщата бяха останали само Джон и тя. Новата прислуга щеше да пристигне днес и госпожа Бейтс бе помолила Кати да й помогне при разпределението на задълженията им. Положението й в къщата не следваше да се изяснява. Джон бе наредил на възрастната госпожа да посъветва новодошлите да се обръщат към Кати с „госпожице“. Как щеше да реагира на това Джойс Камерън при завръщането си, никой не знаеше.
Джон беше писал няколко пъти до родителите си в Ню Йорк и те вероятно знаеха за промените, касаещи Кати. Тя щеше да се чувства неловко в присъствието на Джойс, но понеже госпожата не се бъркаше в домакинството и оставяше дори съставянето на менюто на госпожа Бейтс, Кати смяташе, че няма да има проблеми с прислугата.
Те пристигнаха малко преди пладне. Бяха деветима, по-малко от предишните. Но, според опитното око на госпожа Бейтс, те щяха да бъдат достатъчни, а и Джон имаше нужда от помощ за къщата в града.
Имаше доста за вършене, тъй като къщата не бе почиствана основно от снежната буря, когато предишната прислуга беше преместена. Трябваше незабавно да се погрижат за градините. Конете имаха нужда от наглеждане, а кухнята и спалните трябваше да бъдат изцяло почистени.