— Сама си го потърсих — упрекна се Кати, докато той приготвяше нейната вана. — Зная защо съществува нашата връзка. Защо ми трябваше да те питам?
Усети как сълзите й напират, а напрежението в гърдите й става непоносимо.
„Не го обичам“ — помисли си тя. — „Защо трябва да страдам от това, че той не ме обича?“
Не можа да се сдържи повече, хвърли се на леглото и се разрида. Мислеше, че това ще облекчи болката, която я бе сграбчила неочаквано. Не беше чула кога Джон е излязъл от стаята. Дори не разбра, че тази нощ той не се прибра вкъщи.
На следващата сутрин й донесоха закуската в леглото. Когато на вратата се почука, тя се стресна. Беше заспала напълно облечена, а краката й бяха изтръпнали от висенето през нощта. Помоли новата камериерка да остави подноса пред вратата и да донесе гореща вода за ваната. Малко по-късно Кати лежеше отпусната, а горещата вода постепенно облекчаваше болката в мускулите й.
— Жалко, че водата не може да помогне на болката, която разяжда гърдите ми — промърмори на себе си тя.
Нямаше представа къде е Джон, но се зарадва, че не е свидетел на потиснатото състояние, в което се намираше.
Стаята й бе огряна от слънчева светлина и Кати реши, че една дълга разходка по плажа може да й се отрази добре. Тя се облече бързо, мина да се обади на госпожа Бейтс къде отива и се отправи към дюните.
Когато наближи дюните, тя с изненада откри, че Джон също е там и търка лодката си с пясък. Изглеждаше така, като че и той също бе спал с дрехи. Беше брадясал и мърляв. Ръкавите на ризата му бяха навити нагоре, а краката му боси. Когато го видя, Кати изпита неволно желание да изтича обратно вкъщи. Но преди да успее да се скрие, Джон извика сърдечно „добро утро“. Направи й знак да се приближи. Дали щеше да се престори, че между тях нищо не се бе случило?
Доброто му настроение показваше, че не е забелязал колко дълбоко я бе наранил предишната нощ. При това положение тя реши също да забрави. Зарадва се, че го вижда, а още повече се зарадва на това, че той не се е ядосал от въпроса й.
Дълбоко в себе си бе предчувствала какъв ще бъде отговорът. Защо ли се бе изпуснала да зададе на глас въпроса, който сама си задаваше толкова често напоследък? Вероятно защото тя самата се опитваше да направи връзката им по-различна от сега съществуващата. Не знаеше отговора. Приятно бе, че той се усмихва. Доброто му настроение я стопли. Беше самотна и желаеше присъствието му.
— Добро утро — отвърна Кати и бързо приближи. — Мога ли да ти помогна с нещо?
Времето беше необичайно топло за сезона. Слънцето грееше тъй силно, че Кати трябваше да примижа срещу отражението му във водата. Изглеждаше млада и красива и това явно достави удоволствие на Джон.
Кати си мислеше за потока от сълзи, който бе проляла миналата нощ. Какво разхищение! Още преди време бе взела решение да се примири за връзката си с него и да не й придава особено значение. В края на краищата не беше обвързана. Ако действително й беше неприятно, можеше да си отиде веднага щом времето се оправи. Но тя беше останала. Продължаваше да живее с него, от съдбовната бурна нощ бяха минали повече от три месеца.
Интимните им отношения не промениха отношението й към Джон като личност. Той като че ли се пазеше от чужди погледи и не допускаше въпроси за начина му на живот, особено преди да се върне при семейството си, когато бе живял в Англия. Няколко пъти Кати бе правила опити да узнае какво е правил преди да се заеме с управлението на имението и рибните предприятия, но Джон тактично отклоняваше темата и не отговаряше.
Той я целуна леко, докато опъваше някаква тел.
— Изстържи я отвътре — каза той. — Трябва да се свали олющената боя.
Кати събу обувките си, взе телта от ръката му и се зае с работата. Джон продължи да стърже външната страна. Сутринта отлетя незабелязано. Те почти не разговаряха и Кати бе доволна. Не желаеше да обсъжда случилото се предишната нощ, а и бе сигурна, че той е забравил за това.
По пладне Джон спря и се тръшна върху пясъка.
— Засега стига, Кати — каза той и я дръпна до себе си. — Ще довършим след обяд и после аз ще я боядисам. Утре можем да излезем в океана. Искаш ли?
Кати кимна утвърдително. Спомни си колко приятно бе първото им излизане в океана. Тогава сърцето й ликуваше. Сега отново се развълнува, но причините бяха други.
Известно време лежаха на пясъка, без да се докосват и без да разговарят. Когато понечи да се изправи, Кати усети странна слабост в стомаха си.
— От слънцето е — каза Джон загрижено. — Още не си свикнала с него. Хайде да се прибираме.
Замайването й изчезна тъй внезапно, както се бе появило. По средата на пътя лицето й възвърна цвета си.