— Вече се чувствам много по-добре, Джон — обясни тя. — Но, ако не възразяваш, предпочитам да не обядвам. Иска ми се само да полежа малко.
Преди вечеря Кати умираше от глад. По принцип не беше много ящна, но си похапна стабилно количество хубава храна. Беше решила да пази известно време диета, след като забеляза, че напоследък дрехите й я стягат в кръста и гърдите. Не беше тревожно, но тя реши, че е по-добре да намали яденето.
Фигурата й беше точно като тази на майка й в момичешките й години, само че Кати бе по-висока от нея с няколко инча. Беше слаба, но закръглена в гърдите и бедрата, а тънката й талия придаваше на цялата й фигура нежна закръгленост и мекота на формите.
Джон и Кати решиха да вечерят сами в стаята, затова бяха изненадани от разнообразието на изискани блюда, които новата готвачка Лоти бе приготвила. Ако тазвечерното й представяне станеше традиция, Кати бе убедена, че скоро съвсем ще си развали линията.
Джон я наблюдаваше как лакомо поглъща храната от чинията си и разказва шеги и забавни истории от детството си. Обстановката беше весела и уютна, а той й угаждаше повече от всякога.
След като масата бе разчистена, Джон излезе да нагледа конюшните и да се разпореди за следващия ден. Кати реши да използва отсъствието му, за да се изкъпе и поръча гореща вода. Добави няколко цепеници в огъня и докато влачеше ваната иззад паравана, отново почувства сутрешното замайване. Отпусна се на колене докато попремине обзелата я слабост и точно тогава Джон влезе в стаята.
— Какво има? — попита той, прекосявайки стаята с три крачки. — Какво се случи? Добре ли си?
Кати му позволи да я отведе до леглото, но когато я положи върху покривката и откопча копчетата на роклята й, тя вече се чувстваше добре.
— Не зная — отговори му притеснено. Стори й се глупаво, че бе предизвикала тревога за нищо и никакво. — Сигурно съм хапнала повече на вечеря — промърмори извинително. — Няма да правя повече така.
Водата беше изстинала, но въпреки това Кати влезе във ваната. Беше отпускащо и освежаващо, освен това искаше да измие пясъка от тялото си.
Когато влезе в стаята на Джон, той беше вече в леглото. Косата й бе още леко влажна и разрошена от банята. Той й се усмихна и повдигна одеялото да се пъхне до него.
Моментално я прегърна. Въпреки горчивината от отдръпването му предната вечер, Кати го прегърна с желание, когато усети, че той я повдига и обръща върху себе си. Целуваше я много и нежно, но и със страст. Притискаше я леко към себе си и масажираше гърба и ръцете й със силните си ръце. Когато обаче зарови пръсти в косата й и впи устни в нейните, тя усети как възбудата се надига у нея.
Отговаряше на целувките и на растящата му страст. Той повдигна влажното й тяло с едната си ръка и без да откъсва устни от нейните, съблече нощницата й и я захвърли на земята. Телата им се сляха като два пламъка. Само с едно движение той я обърна и се озова върху нея. Започна да възбужда страстта й с хаотични влажни целувки по цялото й тяло, като при всяка правеше малки кръгчета с език. Кати лежеше отпуснато, без да помръдва. Обзе я слабост. Тръпките в стомаха й и топлината, която я заливаше, станаха непоносими. Задъха се и осъзна, че не може да чака повече. Протегна ръце към него и го придърпа нагоре. Влажното му потно тяло се плъзна по нейното и я покри. Той хвърли поглед към лицето й, което беше напрегнато от желание, и попита:
— Искаш ли ме, Кати?
Тя не отговори. Не можеше. Само придърпа главата му надолу и устните й му отговориха вместо нея.
Петнадесета глава
юни, 1865
Шон и Джойс се върнаха. Пристигнаха преди пладне, следвани от няколко каруци, натоварени с мебели и нови тоалети, купени от Джойс в Ню Йорк за предстоящия сезон в Мейн.
Госпожа Камерън бе убедена, че човек може да купи всичко, което пожелае, от Ню Йорк Сити и затова почти не пазаруваше от другаде. Съгласяваше се да прекара лятото тук само заради съпруга си, защото знаеше, че той обича фамилното имение.
Шон също се забавляваше от суетнята и гъмжилото на големия град, а още повече го радваше удоволствието на жена му. Той жертваше време и безропотно понасяше посещенията при разни шивачи. Понеже чувстваше, че никога не ще може да й дари любовта си, той съзнателно се стремеше да компенсира това по други начини.
Джойс го бе направила щастлив, или поне много по-щастлив, отколкото би бил, ако нея я нямаше. А освен това го бе дарила и с двама чудесни сина. Странно колко различни бяха и същевременно колко си приличаха. Ричард беше горд и привързан към семейството си, а Джон — доста затворен, но с чувство за отговорност към дома и родителите си, която съперничеше с тази на бащата на Шон.