Джон беше почти копие на Патрик. Острият ум, който се криеше зад кротката външност на дядото, явно му бе донесъл такъв голям успех в бизнеса.
Тази година в Ню Йорк светският сезон се отличаваше с особена активност и тъй като краят на войната не се виждаше, хората се забавляваха неудържимо. Бяха посетили много соарета, които рязко се прекратяваха при вестта за смъртта на близък човек. Но вместо това да сложи край на приемите, те се превърнаха във всеобщо безумие.
Шон и Джойс споделяха веселието без лични страхове. Вече бяха загубили единия си син и тъй като оставаше само още един Камерън, който да носи името на рода, не им се наложи да го пратят в съюзническите войски. Дейността му в Англия бе повече от достатъчна в изпълнение на дълга му към родината.
Забавите приключиха внезапно с убийството на президента Линкълн. Шон и Джойс останаха още известно време в Ню Йорк, за да приключат с всичко и да се сбогуват с приятелите си.
За щастие след завръщането на Джон от „европейската катастрофа“ — както Джойс наричаше престоя му далеч от семейството — той се подчини на родителската воля да заеме мястото си на наследник в предприятията „Камерън“. Шон подробно бе обяснил, че ако убият и него, всичко щеше да пропадне, а Джойс проля потоци от сълзи, така че Джон нямаше друг избор, освен да се съгласи. Шон не се съмняваше, че ако синът му бе отишъл да воюва в състоянието, в което се бе завърнал при тях, нямаше да преживее и един месец. Всъщност той бе успял да превъзмогне съсипващите го преживявания и да си позволи да заживее отново с тези, които го обичаха само благодарение на търпеливите грижи от страна на майка му и баща му. Джон се опита да забрави грешките си. Шон прекара много часове с него, много повече, отколкото бе отделял за сина си преди тази негова криза. Той се поставяше на мястото на момчето и споменът за това какво бе изживял сам му помогна да смекчи сърдечната болка, с която — той беше сигурен — синът му се бори.
Когато научиха новината, че Джон е направил камериерката Кати своя любовница, Джойс пожела незабавно да заминат за имението. Беше сигурна, че ще успее да убеди сина си да се откаже от тази авантюра, толкова неподходяща за мъж с неговото положение. Фамилията Камерън се ползваше с много добро име и тя не искаше близки и познати да им се присмиват заради долния произход на момичето. Ако си беше взел актриса или дори професионална компаньонка, обществото щеше да го приеме. Но камериерка? Това бе нечувано и съвсем неприемливо. Това просто нараняваше изисканата, чувствителност на Джойс.
Шон попречи на жена си. Той също не одобри действията на сина си, но не можеше да го упреква за това, че си е избрал жена от по-долно потекло. Самият той бе постъпил по същия начин в младостта си. Бе изживял неповторимо щастие с Нел и сега не можеше да лиши сина си от подобно преживяване. Ако Кати му бе необходима и той я желаеше, кои бяха те, за да пречат на решението му. Шон харесваше Кати. Тя беше красива, стеснителна и много жизнена. Красотата й правеше избора на Джон напълно обясним.
Шон спори със съпругата си близо две седмици и накрая наложи волята си. Единствено това бе попречило на Джойс моментално да се върне в Сийл Харбър. Колкото по-дълго отсъстваха, толкова повече научаваше тя за връзката му с Кати от неговите писма. И в крайна сметка отказа да се намеси.
Безспорно Джон бе достатъчно зрял, за да прави това, което намери за добре. След опустошителната му връзка в Европа тя дори се радваше, че е решил да даде шанс на друга жена, независимо коя е тя.
Колкото повече мислеше върху това, толкова повече се убеждаваше, че Джон е избрал Кати не само заради нейната красота. Тя не можеше да представлява заплаха за него — той винаги щеше да си остане неин господар. След като премина през тези дълги месеци през най-различни чувства, Джойс разбра, че той би се чувствал най-добре с жена, която винаги да помни мястото си и никога да не прекрачва границата. И тя реши да приеме Катрин Маршъл така, както би приела всяка друга жена, с която той би имал интимна връзка. Естествено си даваше сметка за мъжката природа на сина си. В това отношение й бе все едно дали ще бъде Кати или някоя друга.
Когато най-после имаше възможност да разговаря и с двамата, Джойс се оказа съвсем неподготвена за ситуацията, в която попадна. Опита се да прикрие своето чувство за превъзходство с фамилиарност, но не успя нито за миг да заблуди Кати. Момичето веднага разбра, че я търпят единствено заради категоричността на Джон по отношение на собствения му избор. Шон не бе казал почти нищо по време на срещата им и Кати не беше сигурна дали той я приема. Беше се държал любезно и на няколко пъти се опита да я защити от хапливите забележки на съпругата си. Кати реши, че поне той ще бъде сърдечен с нея, а не защото държи на сина си, както Джойс. Тя остана потресена, когато ги видя прегърнати пред всички да вървят към конюшните, когато те с Шон приближаваха имението. Не можеше да разбере сина си. Според нея момичето трябваше да стои далеч от него, освен през нощта. Тази демонстративна близост и убеждението на прислугата, че двамата са женени, надхвърляше разбиранията й.