Веднага щом родителите му пристигнаха, Джон нахлу в дневната, влачейки Кати след себе си. Той я представи първо на Шон. Тя направи елегантен реверанс. После той се обърна към майка си:
— Нали познаваш Катрин Маршъл, майко — каза той. — Новата господарка на къщата.
Всъщност Джон не се шегуваше, но Джойс не пропусна случая да се разсмее неудържимо. Кати избяга от стаята разплакана.
Младият Камерън съжали, че не се бе изразил по-точно, но смехът на майка му го вбеси и той я заля с поток от думи. Никога преди не й бе говорил с неуважение, но сега крещеше срещу нея като че ли тя беше някаква безмозъчна идиотка. Думите му я разплакаха и само благодарение намесата на Шон случката не прерасна в трагедия.
Когато Джон влезе в стаята, Кати почти беше опаковала вещите си. Той плъзна поглед от чантата към мокрото й от сълзи лице и веднага разбра какво е намислила. Моментално я грабна в прегръдките си.
— Не можеш да направиш това! Няма да ти позволя! — избухна той с надеждата да я изплаши и тя да се откаже от намерението си. — Вече поговорих с майка си относно нетактичността си и веднага бих я изпратил обратно в Ню Йорк, ако пожелаеш. Но не мога да ти позволя да ме напуснеш. Тази къща е моя, така ще изгоня от тук всеки, който не те уважава.
Той повдигна главата й и видя, че сълзите й са пресъхнали.
— Моля те, Кати! Прости ми, че те представих толкова несръчно. Не исках да те нараня.
Кати го погледна и преглътна с мъка.
— Ти си готов да отпратиш родителите си заради мен? — попита тя и избърса една сълзица от бузата си.
— Да — отвърна Джон искрено. — И всеки друг, който може да попречи на нашето щастие. Вече съм ти казвал, че искам да си с мен, но досега не съм имал възможност да ти покажа колко сериозни са чувствата ми. Моля те, позволи ми да ти докажа колко си ми необходима. Кажи ми какво искаш да направя за теб и аз ще го направя. Моля те, Кати!
Заля я мощна вълна от чувства. Сълзите й рукнаха отново, но този път не от отчаяние. Напротив, почувства се по-щастлива от всякога. Наистина не му беше безразлична. Щом бе готов дори да изгони родителите си заради нейното щастие… Колената й омекнаха и тя щеше да се свлече на пода, ако Джон не я държеше здраво. Той я вдигна без усилие на ръце и седна край огъня с Кати в скута си.
— Е — каза той и я обърна към себе си, за да може да я гледа в очите, — какво искаш да направя за теб?
Тя обви ръце около врата му и допря лицето си до неговото.
— Моля те, Джон — прошепна тя, — не искам между теб и родителите ти да има враждебност. Сигурна съм, че майка ти не беше нарочно груба. Не е нужно да пропъждаш от този дом тези, които не уважават избора ти. Убедена съм, че госпожа Камерън нямаше за цел да нарани чувствата ми. На нейно място аз сигурно също бих се присмяла на думите ти.
Тя лекичко се усмихна, а Джон я притисна още по-плътно до себе си. Дали поради бурните чувства, които току-що бе преживял или от мисълта, че Джон държи на нея повече, отколкото бе показвал до този момент, Кати не разбра, но го пожела отчаяно. Копнееше болезнено за допира на тялото му, за онова безпаметно и всепоглъщащо състояние, до което само той можеше да я доведе — нежната и същевременно мъжествена любовна страст, която бе събудила всичките й женски инстинкти. Не можеше да овладее желанието си. Беше прескочила бариерата, която чувството за вина й поставяше. Искаше интимните му ласки и беше уверена, че ще се погрижи да ги има по-често.
Лежаха прекалено изтощени да говорят, но пламъкът, който ги изгаряше, нямаше да загасне още дълго време. Джон беше дал всичко от себе си, а Кати го бе приела с неподозирана алчност. В бурята на страстта си тя дори не бе усетила конвулсиите в корема си и обилното изпотяване. Тези неща я разтревожиха едва по-късно.
До този момент не беше сигурна, че е бременна. Внезапно надвисналата опасност да го загуби обаче, бе просветлила по някакъв начин съзнанието й. Тя се обърна, за да скрие тревогата си от Джон.
— Много съм уморена — прошепна тя едва чуто. — Моля те, иди при родителите си и ме остави да си почина малко. Иначе ще изляза от строя поне за няколко дена.