— Джон, бременна съм!
Последва дълго мълчание, след това изражението му се промени. Изглеждаше й абсолютно чужд. Милото лице изчезна и на негово място се появи злобна маска. Кати нямаше представа какво се бе случило. Какво толкова бе казала, та той изведнъж се превърна в звяр.
Той пристъпи към нея. Кати се отдръпна. Лицето му бе застинало в грозна гримаса, а в очите му блестяха зли пламъчета. Кати за първи път го виждаше такъв.
Той я рязко я сграбчи със стоманени пръсти. Тя сподавено проплака. Сърцето й подскочи в гърдите.
— Чие дете носиш? — изрева Джон. — Чие е? — повтори той и я блъсна на леглото с единствено движение на ръката си. — Ще го убия! — изсъска той и се надвеси над нея.
Кати не можеше да отговори. Тя само го гледаше със страх и недоумение.
— Зададох ти въпрос и искам незабавно да ми отговориш! — изкрещя Джон.
Кати се усъмни дали го е чула правилно. Защо й задаваше такъв въпрос? От къде можеше да му дойде на ум, че нейното дете не е и негово?
— Джон — запъна се тя, — знаеш, че е твое.
— Така ли? И откъде? Само защото ти казваш, така ли? Слушай, скъпа, случайно знам, че не е възможно да бъде мое, така че най-добре ми кажи кой е бащата, защото — Бог ми е свидетел — в противен случай ще те убия!
Кати се разплака от гняв. Тя се изправи срещу него. Нямаше да се остави. Какво можеше да стори, ако той не искаше да й повярва? Защо изобщо се съмняваше в нещо толкова очевидно?
— Джон — каза тя умолително, — никога не съм била с друг мъж, освен с теб.
Тя се приближи към него, а той стисна юмруци сякаш се канеше да се нахвърли върху й. Но тя продължи.
— Знаеш, че не съм напускала къщата без теб, че не бих… Как можеш изобщо да ми задаваш такъв въпрос? Мислех, че ме обичаш… поне малко.
Не можеше да говори повече. Тялото й трепереше, тя не можеше да го контролира. Той не й вярваше, но тя нямаше представа защо. Нима не допускаше, че след нощите, прекарани в любов, може да се появи дете? Да не би пък да смяташе, че не е способен да направи дете?
Кати стоеше вече смело пред него. Нямаше да успее да я принуди да се извинява за състоянието си. Как си позволяваше дори да предположи, че бащата е друг? Гневът й растеше, а с него гласът й стана твърд и рязък.
— Не ти дължа никакви обяснения, Джон Камерън — започна тя горчиво, — но за сметка на това имам какво да те питам. Ако това дете, което нося, не е твое, може би се е появило от само себе си? Така ли? Когато ме направи своя любовница, бях на седемнадесет години — макар да беше неотдавна, изглежда ми цяла вечност. Тогава бях невинна и до мен не се е докосвал никой друг мъж, освен ти. Ако ти не си бащата, това ще е първото дете на тази земя, родено без зачатие.
Тя отстъпи назад. Лицето на Джон отново се промени. Гневът му бе заменен от пълно недоумение. После се разсмя с буен, налудничав смях, който я накара да отстъпи още една крачка. Той започна да се разхожда напред-назад, разтърсван от смях, че тя се уплаши, че е обезумял.
— Джон! — изкрещя Кати. — Престани!
Той спря да се разхожда и я погледна. Очите му бяха овлажнели, сякаш с мъка сдържаше сълзите си. Протегна ръка и я притегли към себе си. За момент я задържа в прегръдките си, без да продума, а после отхлаби прегръдката си само толкова, че да я погледне в очите.
— Бяха ми казали, че никога няма да имам деца. Мислех, че съм повреден. Виждаш ли, наложи се да се подложа на една операция. Тогава съм бил само на шест години… и… е, нормално е да не съм разбирал — той отпусна ръцете си и отиде до огъня.
— Сега няма да ти обяснявам с подробности — каза той по-спокойно. — Но можеш да бъдеш сигурна, че ако тази бременност е изненадваща за теб, за мен тя е истински шок! Просто не мога да повярвам!
Джон остана неподвижен няколко минути, опитвайки се да осмисли проведения разговор. Тя му е съобщила, че ще става баща, а той бе отрекъл. Спомни си за болестта й и разбра какво я бе причинило. Беше се разминала на косъм от помятането. Би било много по-лесно, ако това се бе случило, помисли си Джон, защото просто не можеше да я остави да роди детето, в никакъв случай. Най-накрая се обърна и срещна въпросителния й поглед.
— Съжалявам Кати. Прости ми, че се държах отвратително — измърмори той. — Просто не бях наясно, че притежавам подобна мъжка способност. Бяха ми казали, че никога няма да стана баща и до този момент не съм имал причини да се съмнявам в това. Съжалявам за реакцията си. Трябваше да съобразя.
Кати почти не го чуваше. А тя единствено се тревожеше, че той може да не се ожени за нея. И през ум не бе й минавало, че ще се усъмни в бащинството си.