Усети слабост. Преживяното беше твърде болезнено за нея и тя беше длъжна да го изхвърли за известно време от съзнанието си, ако искаше да запази бебето, което вече я беше измъчило достатъчно.
Тя бавно се приближи до стола пред камината и се отпусна върху него. Джон веднага застана до нея и притегли другия стол да седне.
— Кати — захвана той колебливо. Не знаеше как да подходи към темата, която щеше да причини болка и на двама им. — Не бива да раждаш това дете. Сега не мога да ти обясня защо, знам, че ще ме помислиш за луд, но трябва да ми се довериш.
Кати бе убедена, че не е чула правилно.
— Какво каза? — попита тя ужасена.
Скочи на крака. Джон също скочи, хвана я за раменете и я накара отново да седне.
— Стой там и ме слушай! — заповяда той. — Има много сериозна причина да не раждаш това дете, повярвай ми. Трябва да знаеш, че не бих те помолил за това, ако не се налагаше.
Джон се втренчи в очите й. В тях имаше страх, нещо повече — ужас.
— Мислиш ме за луд за това, което казах и сигурно съм. Но, повярвай ми, това дете ще ни донесе само мъка.
Джон й се молеше да го разбере. Говореше за операция, за заминаване за известно време като разрешение на проблема им. Използва цялото си красноречие да я убеди, че това което иска от нея, е необходимо, но Кати само го гледаше с празен поглед. Как се осмеляваше да й предлага подобни неща? Луд ли беше?
— Не искам да те слушам! — изкрещя тя и отново скочи на крака.
Втурна се край него към вратата. Не можеше да го понася. Но се върна.
— Ти ми говори, но нищо не ми каза. Кажи ми защо не мога да родя това дете? Дай ми една основателна причина да убия едно невинно бебе.
Стоеше пред него непокорна и усещаше прилив на сили, които не подозираше, че притежава.
— Страхуваш се да не ти се присмиват заради незаконното ти дете ли? — наивно попита тя.
Не му даде време да отговори, а продължи да го напада така, че Джон не знаеше какво да каже.
— Не е това…
Кати не го остави да продължи.
— Не искам никаква операция, Джон, и няма да го направя — тя крещеше срещу него. — Не можеш да ме принудиш да се откажа от детето си. Да, моето дете! — продължи тя по-спокойно и уверено. — Искам го и ще го родя. Няма нещо, което да ми кажеш за да промениш намеренията ми. Как можеш да бъдеш толкова студен и безчувствен към детето, което е частица от теб и мен? Какъв човек си, да убиеш едно бебе, без дори да му дадеш възможност да се роди?
И двамата мълчаха известно време, за да подредят хаотичните си мисли. Явно бе, че Джон се бори със себе си. Тя трябваше да му покаже колко е чудовищно предложението, което бе направил. Ако не за нея самата, тя трябваше а му покаже какво щеше да причини на самия себе си.
Когато най-после проговори, гласът й беше успокояващ и убедителен.
— Не би ли могъл да се ожениш за мен, Джон? — попита го плахо. — Ако се оженим, няма да има значение дали ще имам едно дете или дузина. Знам, че не ме обичаш — каза тя и сведе глава, за да не го гледа в очите. — Знам също, че нямаме еднакво социално положение. Но какво значение има това сега? Детето ни ще има име, а ако не искаш да остана с теб, аз мога да си отида. Ние никога няма да ти пречим. Е! Не е ли това по-добра идея? Не е ли, Джон? — попита тя с молба.
След дълга пауза той проговори с мек и спокоен глас. Сложи ръце на раменете й и се взря в насълзените й очи.
— Не мога да се оженя а теб, Кати — каза той шепнешком. — Аз вече съм женен.
Кати усети как стаята се завъртя. Прилоша й, главата й се замая. Отдръпна се от него и седна на стола. Не беше очаквала той да се зарадва на новината за детето така, както се радваше тя, но това, че той е женен, я потресе. Не бе имало и намек за някаква предишна връзка, нито веднъж, през цялото им съжителство.
Тя дори забрави как стана така, че той й го каза. Почувства се измамена, жестоко излъгана. Сякаш я беше пребил и после изоставил. Съдбата на нероденото й дете беше вече решена. Тя не можеше да се промени. Този проблем, който не бе само неин, сега мина на заден план. Знаеше, че ще намери сили да постъпи правилно. Не можеше да погуби едно невинно бебе. Но защо той бе крил, че е женен? Защо никога не бе споменавал съпругата си? В нея се надигна възмущение, което й даде кураж.
— Не си ми споменавал, че имаш съпруга, Джон — каза Кати хладно. — Къде е тя?
Чакаше отговора му. Виждаше, че се опитва да преодолее някаква задръжка. Щеше ли да й каже? Дали щеше да реши, че тя заслужава да й обясни?
Знаеше, че няма да е трудно мястото й да бъде заето от някоя друга. Просто не й се искаше да го повярва. Задуши я непоносима болка. Джон отиде до огнището и се вгледа в огъня.
— Веднага не мога да отговоря на въпросите ти — почти се даваше от усилието, което правеше. — Достатъчно е да знаеш, че имам съпруга и поради това брак между нас е изключен. Но още по-страшното е, че аз дори не съм Камерън!