Тя не повярва на думите му.
— Какво означава „не съм Камерън“? Кой си ти тогава? Какво ми говориш?
— Аз съм син на луд човек, Кати, на първия братовчед на майка ми, Джонатан. Ако родиш нашето дете, то вероятно ще има мозъчно увреждане. Не мога да позволя това да се случи. Това ще нарани твърде много хора, които обичам. Просто не мога — повтори той и потрепери.
След миг Джон продължи, но сякаш говореше на себе си.
— Толкова го обичам, а той дори не знае, че не съм му роден син. Не бих могъл да го нараня. Не и сега. Преживял е толкова неща. Майка ми никога не би ми казала, ако не… О, какъв е смисълът — простена той, отметна глава и се отпусна на стола край камината.
После прокара пръсти през косата си, като че ли това можеше да му помогне да намери точните думи.
— Аз целият съм фалшив, Кати — поде той наново. — Върнах се само, защото Ричард ме помоли преди смъртта си. Нали разбираш, баща ми е твърде болен, за да ръководи предприятията, а Ричард трябваше да отиде на война. Шон никога не е бил силна личност, трябва да разбереш това. И ако научи, че майка ми го е предала… че аз не съм негов син… може да реши, че не си струва да живее. Това може да го убие. Как да поема такъв риск?
Кати не знаеше какво да мисли за неговата история. Не разбираше нищо. Как би могло раждането на детето й да унищожи баща му? Какво значение имаше фактът, че Шон не му е роден баща? Тя го гледаше, опитвайки се да вникне в страданието му. Като че ли цялата му увереност и логичност се бяха изпарили и оставили след себе си само черупката на онзи интелигентен мъж, който тя познаваше. Съчувстваше му. Винаги бе смятала, е силният е той, а тя слабата. Сега, при тази внезапна смяна на ролите, можеше да изпитва само съжаление към човешката развалина, която се гърчеше пред очите й. Изпитваше ли наистина някакви чувства към него? Обичаше ли го? Не беше сигурна. Разбираше само, че страда заедно с него и че по някакъв начин тя има вина за сегашното му страдание. Искаше да му помогне, ако е възможно, но как?
Беше си представяла, че разрешението на проблема й е лесно. Сега разбра, че съществуват много повече неща, за които не бе подозирала. Погледна го с надеждата, че ще съумее да облекчи болката му.
— Моля те, Джон — прошепна Кати. — Няма нужда да ми казваш нищо повече. Аз ще се оправя сама. Не се чувствай задължен да ми помогнеш. Моя е грешката, че забременях. Бях твоя любовница по собствено желание, имах много възможности да избягам от тук. Знаех, че появата на детето е въпрос на време, но ми беше толкова хубаво с теб, че не исках да те напусна. Стъпках гордостта си и пренебрегнах убежденията си, за да живея живота, който ти направи толкова привлекателен за мен. Когато ти ме взе, аз бях само една прислужница, но ти ме промени. Научи ме на радостта да бъдеш желан. Ти ме завладя с всички тези красиви неща, които никога не бих могла да си позволя. Бях изправена пред най-простата дилема на света — тежък труд и бедност, от една страна, и животът на дама, от друга. Ти ми даде много и сега аз съм много привързана към теб.
Джон я придърпа в скута си и зарови лице в косите й.
— Много си мила да поемаш вината върху себе си, но аз знам, че ти нямаш нищо общо с всичко това. Аз съм изцяло виновен за всичко. Не те моля да ми простиш, но искам да знаеш какво ме накара да постъпя така. Поне това ти дължа!
Джон се облегна назад с мрачно изражение.
— Майка ми е била влюбена в своя братовчед Джонатан от детинство. За нещастие семейното състояние било проиграно на комар от себичния й баща. Не е могла да се ожени за Джонатан. Неговото семейство е било бедно, въпреки че не винаги е било така. Принудили Джонатан да се ожени за друга жена, независимо че той също обичал майка ми. Джойс не можела да донесе нито пари, нито имущество като зестра, а и двете неща липсвали на братовчеда. Нито един от тях не е могъл да се възпротиви и Джойс само гледала как любимият й си отива завинаги от нея.
Джонатан имал слаба психика, но тъй като двамата му братя умрели още невръстни деца, той останал единствената надежда на родителите си. Важно било да се ожени за богата жена, за да не умрат от глад или пък да бъдат принудени да се унижат, като потърсят работа.
Кати слушаше внимателно. Когато той се поколеба дали да продължи, тя стана и сипа две големи чаши бренди. Предложи едната на Джон и той я пое с благодарност. Тя седна на пода пред него в очакване да продължи.
— По онова време Джойс била само на шестнадесет години — той отпи от чашата си. — Дълго време тя отказвала всички предложения, но щом Патрик й предложил да стане съпруга на единствения му син, богатството и осигуреността, които фамилията Камерън носели, се оказали решаващото изкушение. Състоянието на Шон, което изисквало внимание и търпеливи грижи, облекчило до голяма степен душевните й терзания. Тя била твърде млада, но уверена в себе си и притежавала по природа житейски опит. Успяла да помогне на баща ми и го върнала към живота със своята жизненост, вероятно наследена от дедите й.