Джон за миг замълча. После продължи:
— Въпреки че винаги е била любяща и грижовна съпруга, сърцето й не било свободно — тя вече го била дала на Джонатан и щяла да го обича до смъртта му… Шон не страдал от това, че жена му не го обича, понеже той самият не можел да й отдаде цялото си сърце. Част от него било разбито от първата му женитба и последвалата я трагедия. След раждането на Ричард Джойс изпаднала в депресия. Лекарите отдавали състоянието й на раждането, но тя помолила Шон да я пусне да погостува на семейството си. Точно тогава той бил в разгара на крупна сделка. Ричард останал при него, а Патрик завел Джойс у дома й и я оставил там почти четири месеца. През това време тя подновила връзката си с Джонатан. Все още била много влюбена в него и не могла да устои на мъжките му желания. След като бил изгубен за нея като съпруг и при мисълта, че може би няма да има друг път възможност да бъде с него, тя му позволила да я люби. А аз, скъпа моя, съм плод на тази връзка.
Джон се изправи, наля си още бренди и седна отново.
— Баща ми не знае, че аз всъщност не съм негов син — в гласа му се усети напрежение. — Майка ми се прибрала у дома веднага щом се усъмнила, че може да е бременна. Тя признала всичко пред дядо ми и той я посъветвал да остави нещата така. Била в самото начало на бременността си и не било трудно да се представи всичко за напълно естествено след месец-два.
Кати улови презрение в гласа му, което измести предишната болка. Той замълча и тя трябваше да го насърчи.
— Продължавай, Джон — прошепна му едва чуто.
— Когато съм се родил, посъветвали майка ми — не зная точно кой, било докато пак била в дома на родителите си — да ме обяви за стерилен. Заминала за Англия като използвала претекста, че майка й е на смъртно легло, а всъщност искала да види възлюбения си Джонатан, който междувременно бил настанен в психиатрична клиника. Но той се обесил преди нейното пристигане. Тогава аз съм бил на една година. Джонатан живял цели пет години в някакъв свой, измислен свят и накрая не издържал. Колкото и странно да изглежда, той оставил писмо за Джойс, което тя веднъж ми даде да прочета. Беше зле написано, но без съмнение бе писано от човек, който е напълно с разума си. Самоубил се е едва след като нестабилната му психика взела връх над желанието за живот. Бракът му се оказал пълен провал и той станал толкова нетърпим, че накрая баща му предпочел да го затвори в лудница, за да не петни фамилното име Дали се е самоубил, за да се спаси от ужаса на това място, или — както майка ми очевидно вярва — поради действително мозъчно разстройство, това никой никога няма да узнае.
Той въздъхна.
— Каква точно е била болестта му, наистина не знам. Но Джойс смята, че е достатъчно сериозна, за да не ми позволява да я предавам на бъдещо поколение. Вярно или не, съзнанието й не може да приеме, че тя ще допусне раждането на внучета с умствени дефекти. Тя прекалено много ме обича и не ще разреши да страдам заради собствената й слабост. Възможно е дори само роднинската връзка между двамата ми родители да допринесе за психическата нестабилност на евентуалното ми поколение. Джойс е скрила изневярата си от Шон и след смъртта на Джонатан не вижда никаква основателна причина да създавам поколение и да правя всички около себе си нещастни. В случай на някакъв психически дефект в детето, Шон би могъл да се досети. Той е разбрал, че съм се родил не съвсем в определеното време и освен това е знаел за любовта на Джойс към Джонатан, знаел е и за неговото заболяване въпреки усилията й да го скрие.
Джон спря за малко, за да прегърне Кати.
— Виждаш, че не можеш да родиш това дете, нали, Кати? То не само ще бъде незаконородено, но най-вероятно психически нездраво. Ще ти донесе само мъка.
Кати изпита истинско състрадание към този мъж, постепенно завладял тялото и душата й. Изглеждаше смазан и състарен. Не можеше да увеличава мъките му.
Искаше да го успокои поне за известно време. Щеше да се наложи да състави някакъв план. Не можеше да остане в тази къща. Вече бе решила да остави бебето, така че трябваше да намери подходящо място, за да го роди, без да навреди на Джон и родителите му. Нямаше да бъде трудно да обясни заминаването й. В края на краищата, тяхното съжителство не беше благословено.