Да го загуби сигурно щеше да й причини страдания, но не биваше никога да се връща обратно. Самата тя беше живяла като незаконно дете и не можеше да позволи дори едно слабо психически създание да живее по този начин.
Върна се назад към детството си. Стори й се, че би било много по-добре, ако тяхната майка им беше казала, че баща им е умрял. Тогава поне биха могли да си представят, че някога са били желани и обичани, а не че са плод на забранена любов.
Джон реши да се разходи на плажа. Кати отказа да го придружи и си легна, за да обмисли всички въпроси, които трябваше да реши преди да предприеме нещо.
Лежа будна почти през цялата нощ. Прехвърляше вариант след вариант, но се отказваше от всички. Само за едно беше сигурна: Джон нямаше да й позволи да роди детето, ако останеше при него. Щеше да намери някакъв начин да я убеди и да я подчини на желанието си, както бе успял да промени отношението й към безнравствената им връзка. Имаше силна воля и знаеше как да се справя с нея. Ако останеше с него, щеше да постъпи според волята му. Трябваше някак да го заблуди, за да може да му се изплъзне. Нямаше да бъде лесно, но беше длъжна да го направи. Трябваше!
Когато Джон се прибра, тя вече спеше и не го усети. Съзнанието й беше измъчено от мислите, затова сънят не я отмори. Тя се събуди като пребита. Чувстваше се зле. Слънцето вече изгряваше и тя заключи, че е около шест. Изми се на мивката в стаята си, сложи си чиста ленена роба и тихичко влезе в стаята на Джон.
Беше заспал в голямото кресло до леглото. Тя отиде до него, седна върху леглото и се загледа в лицето му. Нервното напрежение сковаваше красивите му черти дори и в съня и Кати реши да го събуди. Трябваше да действа колкото може по-бързо. Имаше да върши толкова много неща!
— Джон — каза тя нежно. — Джон, събуди се. Искам да говоря с теб.
Той моментално отвори очи и сънено я погледна.
— Какво има? — попита той.
— Нищо, просто исках да знаеш, че ще постъпя както пожелаеш — тя полегна върху леглото, за да скрие сълзите си. — Ако не искаш да раждам това дете, аз ще направя каквото е необходимо.
Надяваше се, че думите й звучат убедително. Ако той само за миг се усъмнеше, всичките й планове щяха да пропаднат.
— Моля те, погрижи се да уредиш нещата. Аз ще се подчиня — шепотът й заглъхна и една сълза се търкулна по бузата й.
Джон скочи на крака и застана до леглото. Падна на колене пред нея, обгърна я с ръце и сложи глава в скута й.
— Любима мой — простена той. — Съжалявам, че трябва да позволя това да ти се случи. Знам, че никак не ти беше лесно да свикнеш с този начин на живот. Толкова съжалявам, но не можех да ти предложа нищо по-добро, а така отчаяно те желаех.
Той я притискаше силно към себе си и Кати усети колко е напрегнат.
— Майка ми разказа всичко това малко след женитбата на Ричард… Когато Мелиса забременя, бяхме очаровани, че ще има кой да продължи фамилията и да поеме имението някой ден. Защо тя ми довери истината, защо ми разкри, че Шон не ми е роден баща, и досега не мога да разбера. Дядо ми завеща всичко на Ричард, но той и без това имаше това право като първороден. Не се обидих — винаги е било така. Но когато той ни съобщи за очакваното дете, Джойс почувства вина. Аз винаги съм обичал децата и тя знаеше, че искам да имам свои деца. Но не искаше да храня напразни надежди, че това може да се осъществи, затова ми разказа всичко, аз поне си мисля, че беше за това.
Джон за миг се замисли.
— Може би е сгрешила, но вече е твърде късно да обмислям какво бих направил със себе си, ако не знаех. И тъй, след завършване на колежа аз заминах за Европа, за да си почина, както смятаха всички. Бях тъй дълбоко засегнат от признанието на майка ми, че исках да се махна далеч от всички. За мен беше твърде болезнено да живея сред хората, с които бях прекарал целия си живот, след като така изненадващо бях разбрал, че моето място не е сред тях. Бях решен да си създам собствен живот, да се свържа с друго семейство, да си намеря съпруга и да започна нов живот. Не исках да се връщам повече, не исках и да виждам отново роднините си, които всъщност не ми бяха такива. Знам, че е било глупаво, но това за мен беше единственият начин да облекча болката и гнева, които ме тормозеха. В Англия срещнах Елизабет Баристър… Беше много млада, красива и ужасно разглезена. Баща й любезно ме покани у тях на вечеря същата вечер. Тогава се запознах с момичето, което по-късно стана моя съпруга. Елизабет се държа мило, изискано и много естествено, без изобщо да се натрапва. Сигурно само една жена би могла да прозре намеренията й. Наблюдаваха я строго, не й позволяваха никакви волности. Тогава аз не знаех, но тя през цялото време е търсела подходяща партия да се ожени, за да се освободи от постоянния надзор. Беше общителна и страстна натура. Изглежда, че семейството й трудно е овладявало темперамента й в очакване на подходящ кандидат, който да я поеме в ръцете си. И аз като последен глупак веднага се хванах на въдицата.