Джон се размърда, но не пусна Кати и нито веднъж не я погледна. Явно бе, че още преживява този период от живота си и не иска Кати да забележи болката му.
— След като сервираха вечерята, всички гости бяха поканени в салона. Имаше организиран бал. Докато се хранехме, Елизабет се наведе към мен и ми каза, че иска да поговорим насаме. Няколко минути по-късно тя се извини и излезе.
Аз я последвах, като изчаках достатъчно време да не събудя подозренията на останалите. Минах през предверието и се озовах точно зад дневната. Когато се приближих, тя ме повика и без да каже нито дума, ме прегърна и ме целуна изненадващо опитно за възрастта си. През цялото време си мислех, че се държи странно. Беше вълнуваща, а на мен ми бе забавно и приятно, че ме намира привлекателен толкова, че да рискува да я хванат и строго да я накажат за непристойното й поведение.
Бях лесна плячка за мрежите на Елизабет. Никога дотогава не ми се бе случвало подобно нещо. Тя ме беше примамила да й направя предложение за женитба и аз не я разочаровах. Тогава просто не можех да повярвам, че съдбата е толкова благосклонна към мен и съм намерил разрешението на проблема, с който бях пристигнал отвъд океана.
Семейство Баристър знаеше малко за мен, всъщност само това, че принадлежа към небезизвестната „империя Камерън“. Бях приет незабавно и сватбата бе уредена тъй бързо, че дори нямах време да се убедя, че Елизабет е жената, която търсех.
Аз знаех много малко за жените. Елизабет ме караше да мисля, че съм най-желания мъж на света и че едва ли не през целия си живот ме е чакала да я открия. Не я обичах, но тя ме уверяваше, че любовта ще дойде с времето. Бях се превърнал в самото очакване за промяна в живота ми, а тя бе завладяла изцяло сетивата ми. Изобщо не се усъмних в прибързаната женитба.
Джон въздъхна така, сякаш се упрекваше за наивността си. Хвърли бегъл поглед към Кати, после сведе очи и продължи:
— След сравнително кратък меден месец ние се установихме и аз се захванах с едно предприятие за дървообработване. Наблизо имаше обширни гори и пълноводна река. Купих земята много евтино. Наех работници, за кратко време научих всичко, свързано с тази дейност. Получи се истински обещаващ концерн и аз се гордеех с постижението си.
Не разбирах защо Елизабет се сърди на отсъствията ми, след като работех толкова упорито за нашето общо бъдеще. Тя започна да предизвиква скандали, не ми говореше дни наред. Потънал в грижите по предприятието, аз я оставих да прави каквото пожелае. Тя започна да прекарва времето си извън компанията на други жени. Къде ходеше и какво правеше, аз не я питах. Задоволяваше ме това, че тя е щастлива и скандалите свършиха. Елизабет не се опитваше да бъде добра съпруга и да се грижи за домакинството, но аз отстъпих и в това отношение. Знаех, че не мога да я даря с дете и затова й предоставих свободата да си намери други занимания.
Всичко започна да се разпада преди още да е изминала година от женитбата ни. Съпругата ми изглежда беше срещнала някой, който харесваше повече от мен. Не й беше трудно да се оправя с моя благ нрав и започна да си урежда срещите под собствения ми покрив.
Всички освен мен знаеха за измамата, а когато и аз най-накрая научих, не можех да направя нищо. Елизабет си бе събрала багажа и ме бе напуснала, оставяйки след себе си само една бележка, с която ми съобщаваше адреса, на който да изпращам издръжката й. Тя не ми позволи да се разведа, като ме заплаши, че само ако опитам, ще направи такъв скандал, че ще се чуе и отвъд океана. За нещастие, аз сам й бях дал оръжие в ръцете — бях й казал, че съм неспособен да стана баща.
Статутът й на омъжена жена й даваше свободата, за която тя винаги бе мечтала. За нея това беше щит срещу общественото неодобрение. За по-малко от година аз успях да скъсам връзките си и с двете си семейства. За едното сам бях решил, считайки че нямам право, а другото бях избрал прекалено бързо, за да очаквам лоялност. Елизабет изискваше от мен да не се развеждаме и аз не възразих. Можех да я принудя да се върне при мен, но вече не я желаех.
Не бях подготвен за драматичните промени. Когато в крайна сметка предприятието ми се провали, почувствах се почти облекчен. Сега нямах нищо, което да ме свързва с тях. Исках да бъда оставен на мира.