Оказа се, че отново съм ерген, но вече без свободата да с оженя. Изненада ме факта, че и нейните, и моите родители приеха новината за раздялата ни, без дори да проявят любопитство за причините. Семейство Баристър оставиха дъщеря си да отиде където си пожелае. Бяха доволни, че тя вече не е тяхна, а моя грижа. А Шон и Джойс, макар и да пишеха загрижени писма, даже не намекваха, че имат желание да се върна при тях.
Джон вдигна глава и Кати забеляза блясъка в очите му. Това бяха отдавна минали събития, но болката и огорчението не бяха го напуснали и досега. Кати седеше неподвижно, не искаше да го прекъсва. Надяваше се поделените чувства да облекчат поне малко страданието му. Промяната в гласа му показа, че се е поуспокоил.
— Три месеца изпращах пари на Елизабет и на четвъртия ми върнаха чека. От тогава не съм чувал нищо за нея. По това време войната в Америка беше започнала и Ричард ме натовари да снабдявам корабите му с така необходимите хранителни припаси и амуниции за съюзническата армия. Самият той не можеше да ръководи операциите, защото воюваше. Печалбата беше голяма и аз не можех да откажа на моя полубрат. Реших да приема предложението.
През двете години, докато Ричард беше във войската, аз допринесох не малко за успеха на армията и едновременно реализирах огромни печалби. Върнах се у дома, едва когато практически повече беше невъзможно за корабите да прекосяват океана. Скоро след това Ричард загина и аз трябваше да поема отговорността за предприятията „Камерън“. Нямаше кой друг. Не можех да ги изоставя. Преглътнах гордостта си и се завърнах в имението, за да заживея живота, който никога не се бе променял в действителност, освен в собственото ми въображение и то единствено поради криво разбраното ми чувство за достойнство.
Шон беше единственият баща, когото познавах и аз го обичам истински. Обстоятелството, че не съм заченат с неговото семе, изведнъж ми се стори съвсем незначително. Той ме беше отгледал като собствен син и вярваше, че съм такъв. Аз узрях до голяма степен след завръщането си от Англия. Напуснах дома си като разглезено, самодоволно момче, а се върнах зрял и полезен мъж. Или поне се надявам, че е така.
Джон вдигна глава. Кати видя с облекчение избистрените му очи. Беше го слушала напрегнато и не бе пропуснала нито една промяна в интонацията му, която следваше хода на чувствата. Той беше силен човек, но беше преминал през много голямо изпитание.
Джон я беше обладал против волята й, беше я принудил да живее с него по начин, от който тя се отвращаваше в началото. Но с течение на времето се научи да го разбира. Все още не беше сигурна, че това, което изпитва към него, действително е любов, но при сложилите се обстоятелства това вече нямаше значение.
— Хубаво е, че ми разказа за Елизабет — каза тихо Кати и докосна косите му. — Щеше ли да се ожениш за мен, ако беше свободен?
Джон не отговори. Вместо това той я притегли към себе си и започна да я целува неистово, с някаква дива страст, която го доведе до непоносима възбуда. „Обича ли ме? — питаше се Кати, докато го прегръщаше. — Или е само това?“
Мислите й бяха погълнати от желанието. Джон имаше нужда от нея и тя искаше да му достави удоволствие, без да се интересува от причините.
Той я галеше ласкаво, целувките му сякаш трябваше да я възмездят за тежката неправда, която бе извършил спрямо нея. Страстта му се беше смесила с болката и Кати усети как при мисълта, че това е последната им близост, сърцето й изтръпна. Никога повече нямаше да изпита това омагьосващо усещане. Отдаде му се жадно. Искаше едновременно да се отдръпне и завинаги да го задържи в обятията си. Лежеше на пода до него и тръпнеше от допира му. Телата им се сляха бързо, нямаше време за предварителни ласки. Състоянието и на двамата изискваше незабавно удовлетворение. Той я галеше с обич, от която сърдечната й болка се стопи. Всяка част от него излъчваше мъжественост. Независимо от това, че бе изпитвала върху себе си бързата му избухливост и грубостта му, Кати знаеше, че е много любвеобилен. Зад редките гневни избухвания се спотайваше добро и отзивчиво сърце. В потока на желанието Кати не можа да се въздържи и да не му прошепне:
— Обичам те!
Шестнадесета глава
Когато Кати се събуди на другата сутрин, Джон беше заминал. Беше я предупредил, че ще отсъства, а тя се запита колко ли време ще му отнеме уреждането на аборта. Не бе споменал на родителите си, че заминава, не се интересуваше какво могат да си помислят. Беше обещал да не се бави дълго, не повече от два-три дни. Кати реши, че ако изобщо някога избяга, това трябва да стане веднага, преди той да се завърне.