Почувства се по-самотна от всякога. Нямаше никакво семейство, на което да разчита. Идеята за бягството, дори преди да забременее и да се сблъска с толкова тежък проблем, всеки път я бе плашила. В момента обаче нямаше и най-малка представа как би могла да се справи.
„Защо си нямам някого, с когото да мога да поговоря, някой, който да знае какво може да се направи и който да ми помогне — мислеше си Кати. — Трябва да има някакво място, където неомъжените момичета да могат да раждат децата си. Едва ли аз съм единствената, която някога е забременявала, без да има съпруг.“
Беше чула слугите да си шушукат, но тя вече не принадлежеше към техния кръг и в никакъв случай не би поискала съвет от тях за каквото и да било. Никой не биваше да узнае.
Кати падна на колене. Изглежда единственият, към когото можеше да се обърне, не беше на този свят. Благодареше горещо на майка си за вярата, която й бе предала:
— Господи, помогни ми — молеше се тя. — Искам да запазя това дете.
Обикновено молитвите не дават мигновен резултат, но когато се надигна от пода, Кати неочаквано си припомни Джози. Едрата жена работеше в единствения публичен дом в града. Кати я беше срещала един-единствен път на брега и сега се чудеше дали Джози ще си спомни за нея. Трябваше да пробва шанса си. Би могла да й помогне. С оглед професията, която си бе избрала, тя сигурно разполагаше с информация, точно от каквато Кати се нуждаеше.
Облече се бързо и каза на госпожа Бейтс, че отива в града да си купи нещо Поръча малък екипаж, който да може да управлява сама, и се подкара към града.
Кати спря пред аптеката и измина пеша разстоянието до сградата, където знаеше, че Джози работи. Застана пред малката бяла постройка и погледна нагоре. Обзе я съмнение, дали постъпва правилно, като се кани да посвети един напълно непознат човек в тайната си. Голяма част от решителността й се бе изпарила по пътя.
Но нямаше друг освен Джози. Кати пое дълбоко въздух и почука на вратата. Веднага й отвориха и я поканиха да влезе в просторна дневна вдясно от преддверието. Стаята беше обзаведена твърде помпозно и тя се огледа с любопитство преди Джози да се появи, извикана от каква невзрачна, близо шестдесетгодишна, жена.
В първия миг Джози я изгледа учудено, но после позна Кати и приветливо й протегна ръка за поздрав.
— Здрасти — каза тя високо. — Да не би да си решила да сменяш работата си.
Кати отвърна с принудена усмивка на смеха й.
— Какво те води насам, миличка? — попита Джози, като се приближи.
— Дойдох да те попитам за нещо — каза Кати неуверено. — Необходим ми е твоят съвет.
Джози беше по нощница и Кати се надяваше, че не я е измъкнала от леглото, докато е била с някой клиент.
— Това ли е всичко? Добре, ама аз какво да направя за теб?
Кати се разрида. Джози дойде до нея, хвана я за раменете и лекичко я раздруса.
— Хей, хей, това пък защо е?
Кати се поуспокои малко и направи усилие да и разкаже защо бе дошла, като спести само желанието на Джон да абортира детето. Изглежда че всичко това се стори забавно на Джози, но когато заговори, гласът й звучеше утешително.
— Слушай, мила моя — започна тя, — аз мога да ти помогна. Сега ще престанеш ли да плачеш?
Тя настани Кати на един стол и седна до нея.
— Знам едно място. То се намира в Ню Йорк, някои от нашите момичета са ходили там. Чувала съм, че е много хубаво. Успокой се сега, а аз ще отида да потърся адреса и името.
На път към вратата Джози изведнъж се обърна и отново заговори:
— Знаеш ли, че ще е много по-лесно, ако изобщо не се занимаваш с тези неща. Няма да има нужда да ходиш далече, пък и абортите вече не са толкова опасни, както преди — тя се върна към Кати. — Какво ще кажеш? Искаш ли да питам за името на доктора? Знам един много добър, от нашия град е.
Кати не я погледна, но очите и отново се напълниха със сълзи.
— Добре де, добре, забрави това. Само ми хрумна — и тя излезе от стаята.
Джози удържа на думата си. След по-малко от пет минути тя се върна с някакво листче в ръка.
— Ето, душичке — каза тя благо. — Ето и името, и адреса. Мисля, че това е религиозно място, ама няма значение каква си. Те приемат всякакви.
Кати внимателно сгъна листчето и го мушна в джоба си.
— Необходим е малък бакшиш — продължи Джози. — Имаш ли някакви пари.
— О, да, да — отговори бързо Кати.
Джози изглеждаше облекчена, че няма да я помолят да заплати пътуването до Ню Йорк.
— Виж какво, малката, много момичета посещават това място — тя прегърна Кати през рамото. — Казвали са ми, е не е никак лошо.
Кати се изправи и Джози я изпрати до вратата. Внезапно момичето се обърна, прегърна я и прошепна гореща благодарност в ухото й. Джози усети буца в гърлото си.