Всичко това приличаше на сън наяве, на отклик свише. Никога не си бе представяла, че когато се озове сама с детето си без съпруг, който да я подкрепя и закриля, всичко ще бъде тъй лесно, както й изглеждаше в момента.
Изтормозеното й тяло бе завладяно от неочаквано спокойствие. Тя се обърна към Бети Хопкинс с достойнство и увереност.
— Ще бъда много задължена на господин Форбис, ако приеме мен и детето и ще направя всичко възможно да се отплатя за добрината му. Не съм и сънувала нещо толкова хубаво. Бих искала да благодаря на вас и на всички за вниманието, което проявихте към мен.
Бети Хопкинс се изправи и Кати я последва.
— Ще направя необходимото, скъпа госпожице. Когато сте готови да тръгнете от тук, вие и детето ви ще има къде да отидете.
Кати излезе от офиса с олекнало сърце. Беше щастлива.
След два дни тя стана майка. Роди момче. Кръсти го Торн — на името на своя дядо. От майка си знаеше, че той е пристигнал в Америка от Ирландия с един от първите емигрантски кораби.
Кати погледна бебето си и се разплака. Беше толкова красиво. Нямаше никаква коса и така се виждаше чудесно оформената му главичка. Естествено имаше сини очи. Мъничкото му телце й се стори съвършено. Оставаше й само да се помоли да бъде също толкова съвършено и в умствено отношение.
„Моля те, Господи — мълвеше тя, — не позволявай да остане неразвито. Толкова е красив, а и едва ли ще имам някога друго дете.“
Кати знаеше, че не бива да се пазари с Бога — майка й го бе казвала неведнъж, но в този момент се осмели да предложи собствения си живот в замяна на господната намеса в полза на детето.
„Ако приемеш тази моя молба, Господи, никога повече няма да искам до края на живота си“ — помоли се тя.
Кати беше обяснила, доколкото й бе възможно, за умствената нестабилност на бащата на Джон на лекарите, които се грижеха за нея. Всички я изслушаха внимателно и след щателен преглед й казаха това, което най-много искаше да чуе.
— Бебето ви е физически и психически здраво, доколкото можем да преценим — обясни доктор Мелбък. — Сам по себе си фактът, че бащата на Торн е имал психически неуравновесен родител, не е решаващ. Бащата на вашето дете не е проявявал подобни белези. Същото е и за факта, че бабата и дядото са били първи братовчеди. Така или иначе, наследствеността не е единственият фактор при формиране на психиката. Средата и отношението имат също толкова тежест за едно здраво дете.
Кати не бе сигурна, че е разбрала всичко, казано й от лекаря, но схвана достатъчно, за да прогони кошмарната тревога, съпътствала я през всичките тези месеци. Като че ли от раменете й се бе смъкнал огромен товар и тя не можа да сдържи щастливите си сълзи.
— Хайде, хайде, дете мое — пошепна доктор Мелбък и я потупа по рамото. — Всичката любов, която се готвиш да дадеш на това дете, ще го направи щастливо.
Кати смънка някаква благодарност и излезе от стаята. Докато вървеше към детското отделение с Торн на ръце, тя благодари на Бога за щастливата си съдба. Според лекарите той ще бъде нормален. С всичко останало тя щеше да се справи.
Седемнадесета глава
януари, 1866
Когато Торн стана на един месец, майка му го занесе в новия им дом. Бети беше уредила Кати и синът й да бъдат откарани от приюта в главната канцелария на „Форбис Ексклузив“ на тридесет и трета улица. Сградата беше на няколко етажа и побираше магазините, работилниците и квартирите на работничките, които като нея живееха под наем.
Отведоха Кати в обща спалня. Помещенията бяха отделени с прегради. Вътре имаше само едно легло, креватче, стол и шкаф с чекмеджета за дрехи. На същия етаж се намираха и две всекидневни, по една във всеки край на фоайето. Стаята, където се грижеха за децата през по-голямата част от деня, докато майките им бяха на работа, беше точно в центъра на сградата. Беше просторна, слънчева и имаше всичко необходимо за едно здраво и жизнено бебе или детенце. Определен бе месечен преглед от лекар за децата и майките. Казаха на Кати, че ще почива всяка неделя. Бяха осигурени бебешки колички и Кати можеше да намира малко свободно време, за да може да поглези сина си.
Тя се настани бързо и започна работа още същия ден. Наблюдаваше как другите работнички шият, кроят и завършват рокли, които щяха да бъдат продадени на едни от най-модерните дами в Ню Йорк.
— Нашите платове и кройки са много скъпи — поясни началникът, — затова трябва много да внимавате. Нищо не бива да се изхабява, защото ще се наложи да го заплатите.
Думите му стреснаха Кати. Как би могла да плати с нищожната си заплата подобни екстравагантни тъкани или кройка, ако се случи да повреди някоя? Нямаше представа, но и нямаше намерение да допуска грешки. Започна работа с ясно съзнание за всичко. Ръката й никога не й бе изневерявала, затова се почувства спокойна, че всичко ще бъде наред.