Джон забеляза смущението й. Приближи я, взе ръцете й в своите. Допирът му беше топъл и проникна до сърцето й. Той притисна устните си до дланите й и тогава тя усети пронизващи тръпки по гърба си. Очите им се срещнаха.
— Кати — започна нежно Джон, — ще се върнеш ли с мен у дома? Не можем да се оженим, но мога да се грижа за теб. Ще се постарая да забравиш ненавистта към мен, която предизвиках с невежеството си. Не може да си истински щастлива тук като работиш по цял ден.
Едва ли щеше да я заболи повече, ако я беше ударил. Не се бе излъгала! Беше си измислил всичко това с единствената цел да я има отново за любовница. Какъв актьор! Колко убедително звучеше! Почти бе успял да я убеди.
В този момент тя изпитваше само омраза към това болно и подло същество, което използваше всички познати му трикове, за да й попречи да живее почтено и да я върне обратно към срама и безнравствеността. „Как смее да си въобразява, че тя ще се върне само защото ме е помолил?“ — ядоса се Кати.
Тя издърпа ръцете си от неговите, втурна се към вратата и рязко я отвори. Джон така й не разбра причината за гнева й. Не беше казал нищо, което да я ядоса. Беше й обяснил колкото се може по-ясно глупавата си постъпка и бе предложил малкото, на което бе способен — да се грижи за нея и да я защитава. Тя се бе зарадвала на срещата им и беше отвърнала на топлия му поздрав.
— Къде сгреших? — попита Джон и тръгна към нея.
Кати се изпъна, повдигна лице и го погледна право в очите. Събра всичкия си кураж за този последен, както се надяваше, сблъсък с най-големия лъжец сред мъжете.
— Съжалявам, сър — каза тя с тон, който изненада и нея самата със студенината си. — Живея нов живот и не желая да се връщам — нито при вас, нито във вашия дом. Тук се грижат добре за мен, печеля достатъчно. Благодаря ви за любезното и щедро предложение, но се страхувам, че трябва да откажа. Виждате ли аз никога повече няма да живея с мъж, който не е мой съпруг. Въпреки че пренебрегнах приличието, когато споделях леглото ви, аз имам много старомодни разбирания.
Джон я улови за раменете и я разтърси, като че ли искаше да я накара да дойде на себе си.
— Моля те, Кати — каза той дрезгаво. — Забрави миналото и ми позволи да се грижа за теб.
Той я прегърна и прилепи устни към нейните. Не искаше да си тръгва без нея. Нуждаеше се от нея, тя трябваше да бъде с него. Нямаше да й позволи да му откаже. След бягството й той не беше на себе си и не успя да я открие. Тя не можеше да бъде безразлична към него. Не можеше!
Джон поднови атаката си. Прегърна я толкова силно, че тя едва можеше да диша. Целувките му бяха власти, обсебващи и жадни и Кати трябваше да мобилизира всичките си сили, за да не се поддаде.
Отново я обзе слабост. Той беше прекалено силен за нея, прекалено привлекателен. Искаше само едно, да я прегръща, да се стопява в обятията му. Беше работила толкова много и пред себе си виждаше само работата. Почти не й оставаше свободно време, не познаваше никаква мъжка компания. Имаше само Торн. Той беше чудесно, сърдечно дете и тя нежно го обичаше, но нима трябваше да има само него в целия си живот? Щеше ли това да й стига? Можеше ли да заличи прекрасните моменти, които можеше да прекара с Джон? Нямаше ли да бъде по-добре просто да се остави на течението и да тръгне с него? И щеше да притежава нещо, вярно, не точно това, което желаеше, но във всеки случай много повече, отколкото имаше в момента. Майка й бе живяла като любовница през целия си живот и бе намерила своето щастие. Поне Кати така мислеше.
При мисълта за майка си, тя се отдръпна, с яд отблъсна Джон и предизвикателно застана пред него.
— Не знаех, че не дочуваш — с лека подигравка каза тя. — Казах ти, че тук живея удобно и приятно. Не желая да ти бъда любовница. Нито сега, нито когато и да било. Вече получих облагите на една любовница и няма да го допусна отново.
Кати усети, че куражът я напуска и добави бързо:
— Ако нямате какво повече да ми казвате, сър, аз трябва да се сбогувам. Имам да върша още много работа, тъй като сега е най-натовареният сезон.
Тя се обърна и излезе от стаята.
Долу, в салона, госпожа Камерън бе направила своя избор. Когато Кати влезе, тя я погледна въпросително. Момичето не отговори на погледа й и се приближи към новодошла клиентка.
Коледа беше самотен ден. Торн се зарадва на малките подаръчета, вечерята беше богата и вкусна, но Кати не бе щастлива. Смя се и игра със сина си целия предобед, но не участваше с цялото си сърце и душа. Постоянно си спомняше лицето на Джон в момента, когато се оправдаваше. Беше й предложил покровителството си, но не бе споменал нищо за любов. Тя изобщо не се съмняваше, че я желае. Сетивата й бяха отговорили страстно на желанието му. Но тя не искаше отново да заживее в безчестие. Вече имаше дете, за което беше длъжна да мисли, дете, което обичаше повече от самия живот, и твърдо бе решена да го отгледа почтено. Торн заслужаваше да израсне, необременен от срама, че майка му е тръгнала по лесния път на временното щастие. Помнеше добре всички уроци, които самата тя бе получила като дете. Торн нямаше да изпита болката, през която тя беше минала в момичешките си години. Ако не можеше да бъде съпруга на Джон, тя изобщо нямаше да бъде негова!