— Много се радвам, че пристигна толкова скоро — каза Каролин на един дъх. — Това е изключително важно за теб и детето и се надявам пътуването ви да не е напразно и вината за това да е моя, защото аз закъснях с писмото си. Седни, и аз ще ти обясня всичко на чаша хубаво кафе и пресни кифлички, които току-що извадих от фурната.
Кати си свали пелерината и съблече палтенцето на Торн. Когато седнаха всички заедно, тя усети такова спокойствие, каквото не беше изпитвала от дълго време. Почти бе забравила какво е това състояние.
— Кати — започна госпожа Даниълс, — съпругата на баща ти почина и цялото му имение е в ръцете на адвокатите му. Баща ти нямаше законни деца и цялото му състояние трябва да бъде поделено между най-близките роднини.
Кати недоумяваше какво общо имат тези събития с нея и госпожа Даниълс, като видя изражението на лицето й, продължи.
— Ти, скъпа моя, си най-близкият член на семейството, макар бащата ти да не беше женен за майка ти.
Кати най-после осъзна какво й казва Каролин и от гърдите й се изтръгна стон.
— Но аз дори не познавам баща си. Не знаех също, че и ти го познаваш. Защо никога не си ми казвала кой е той?
Госпожа Даниълс се зае да налива още кафе и да донесе кифлички за Торн.
— Виждаш ли, Кати, обещах на майка ти и на баща ти, че никога няма да разкрия тайната им, освен ако не е абсолютно наложително. Ако знаеше, това само би ти напомняло болезнено, че докато той е жив, ти не можеш да се обявиш за негова дъщеря и затова така внимателно бе пазена от всякакви контакти с обществото. Родителите ти не искаха да те нараняват и затова не ти казаха. Баща ти беше много заможен и макар семейството му да е малобройно, родствениците му имаха голяма власт над него. Когато баща ти я срещна, майка ти беше съвсем сама на света и понеже покойният ми съпруг беше служител при него, баща ти доведе майка ти да живее при нас, докато успее да уреди нещата.
Тя продължи да разказва, без да пропуска нищо, а Кати седеше с отворена от изумление уста. Едва сега научаваше защо майка й бе избрала този начин на живот.
— Баща ти заемаше високо положение в обществото и личният му живот трябваше да бъде безупречен. Принудиха го да се ожени за девойка, избрана от семейството, защото така беше редно. Решението беше взето, след като неговият баща го заплаши, че ще го изхвърли на улицата без едно пени в джоба. Той много обичаше майка ти и понеже никога не бе лишаван от нищо, което можеше да се купи с пари, реши, че би бил щастлив да се погрижи за нея и да й създаде удобен живот, а не да се ожени за нея и да не може да й даде нищо.
Майка ти, мир на душата й, започна тази връзка като мислеше, че мъжът, когото е обикнала, е вече женен. Така й беше казал баща ти. Аз знам, че Хедър би приела бедността с радост, за да бъде с него, но тя го обичаше толкова, че му позволи той да взема решенията. Тя просто предпочете неговото щастие пред своето…
— Баща ти и майка ти бяха много щастливи заедно — продължи възрастната жена тихо. — Те се обичаха много. Законната съпруга на баща ти не роди деца, така че ти и сестрите ти бяхте единствени.
Главата на Кати се замая от думите на госпожа Даниълс. Искаше да зададе толкова много въпроси, да узнае още толкова много неща, но старата й приятелка изглеждаше уморена. Кати реши да отложи това за по-късно. Самата тя се нуждаеше от почивка след дългото пътуване.
— Ще поговорим после, мила моя — каза госпожа Даниълс, — след вечеря, когато приспиш това прекрасно мъжле. А сега ела да ти покажа стаята.
Кати я последва в малка спалня на долния етаж и разопакова багажа си. Двете с Каролин си приказваха, докато приготвят креватче за Торн, но не споменаха нищо повече за живота на Хедър Маршъл.
Като помогна да приготвят вечерята, гледайки с удоволствие как възрастната жена непрекъснато бъркаше и опитваше, докато не се убедеше, че яденето й е станало както трябва. От дълго време тя не бе готвила за близък човек, а и дребосъчето, което тичаше напред-назад, пипаше всичко и се смееше, съживи отколешни спомени. Тя не бе забравила собствените си синове като деца и сега за нея бе едновременно болезнено и приятно да гледа как Торн повтаря нещата, които всички деца правят.
След вечеря сложиха малкия в леглото му и той веднага заспа. Той беше организирал забава за майка си и Каролин, като тракаше с една дървена лъжица по три тигана и се заливаше в звънък смях, очарован от нетърпимата шумотевица. Той вложи такава сила, че на няколко пъти сам се изплаши, а двете жени се развеселиха от рязката промяна на изражението му от сълзи до истинско щастие. Здравата се бе уморил и сънят го грабна в мига, в който го сложиха в леглото.