Кати и госпожа Даниълс се разположиха в дневната и подновиха прекъснатия разговор.
— Причината да те извикам тук така настоятелно, Кати, е, че аз бих могла да свидетелствам в съда, че ти си най-близката кръвна роднина на починалия си баща.
Младата жена я погледна въпросително, нетърпелива да узнае всичко по-скоро. Тя нямаше представа от съдебни дела, но разумът й подсказваше, че появата й там няма да се посрещне с одобрение. Не беше убедена, че желае парите и имотите на баща си, като за това трябваше да извади името на майка си на публично поругаване, още повече пък нейното и това на сина си. Животът и детето й щяха да станат обществено достояние. Трябваше добре да претегли предимствата и недостатъците. Не биваше да бърза.
Госпожа Даниълс от своя страна й обясни защо не трябва да се губи време. Завещанието щеше да бъде прочетено следващата сутрин и ако тя изобщо имаше намерение да претендира за част от бащината си собственост, това трябваше да стане непосредствено след неговото прочитане.
— Трябва да помисля. Моля те, дай ми малко време — помоли Кати.
Госпожа Даниълс я прегърна и я залюля като малко дете. Искаше й се да й даде утеха в този тежък миг.
— Отпусни се, душице — прошепна тя нежно. — Ще имаш достатъчно време. Аз ще ти обясня всичко, което знам и след това ти ще вземеш сама решението си. Но те моля, не върши глупости като майка си. Ако тя се беше борила за баща ти, щеше да каже на семейството му да си задържат парите и той щеше да се ожени за нея, както всъщност трябваше да постъпи. Майка ти беше много стеснителна и всеотдайна. Тя не искаше нищо от мъжа, когото обичаше, освен да отговори на любовта й. Той й бе обещал да се грижи за нея и да отделя за нея колкото може повече време и бе решила, че това е достатъчно. Всъщност тя сгреши — не само спрямо себе си, но и спрямо теб и сестрите ти. Беше отчайващо самотна, когато го нямаше, и й беше много трудно да отгледа сама три деца.
Тя повдигна лицето на Кати и я погледна. Трябваше да внуши на това дете колко важно решение му предстоеше да вземе. Никога нямаше да има друг такъв шанс.
— Не виждам защо някакви далечни роднини на баща ти трябва да наследят всички пари и имоти, които по право принадлежат на теб и детето ти, само защото родителите ти са допуснали грешка. Не позволявай това да се случи. Тя щеше да се радва ти да получиш това, което тя не успя.
Кати прегърна госпожата и след като се извини, се оттегли в стаята си.
Почти през цялата нощ тя лежа будна с мисълта колко хубаво би било да прекара целия ден, всичките дни, с детето си. Ако разполагаше със средства и не се налагаше да работи толкова, тя щеше да има това скъпоценно време и да бъде с него. Поне дотогава, докато той беше малък и се нуждаеше от присъствието й. Започна да мечтае колко прекрасно би било да наеме учител за Торн и да има дом, в който той да расте. Собствен дом. Той щеше да стане член на привилегированото общество, в което богатите се ползваха от специални облаги, които не бяха достъпни на бедните. Щеше да стане джентълмен и да уреди добре живота си. Щеше да бъде заможен, а това винаги пораждаше уважение.
Измина една дълга нощ, а на сутринта Кати вече бе взела своето решение. Нямаше да бъде страхливка и да се крие. Позорът, изложен на показ, щеше да засегне единствено нея. Торн беше още бебе. От друга страна, ако спечелеше делото в съда, всички блага на богатите щяха да станат достъпни за нея. Нямаше да се налага да се безпокои за пари или за покрив над главата си. Ако успееше да издържи в този тежък момент, тя щеше да има и двете. Щеше да се освободи от страха, че Джон може да й отнеме сина или пък щеше да има увереност, че би могла да се бори с него, ако той се опита. Това й даде куража да застане пред съда с риска да бъде подиграна, а беше сигурна, че това ще се случи. Но си заслужаваше.
На закуска Кати каза на госпожа Даниълс:
— Реших да претендирам за наследството на баща си. Няма да се скрия и да позволя някой друг да получи това, което по право ми принадлежи, както ти спомена. Опетняването на майчиното ми име вече не е от значение за нея. Тя би могла да се срамува единствено от теб или от мен, а ние двете знаем всичко и не я осъждаме. Останалите нямат значение. Ако загубя, просто ще се върна в Ню Йорк и ще продължа от там, докъдето бях стигнала.
Госпожа Даниълс прегърна силно Кати.
Със спестените пари те наеха адвокат и искът й се разчу. Изминаха седмици, през които и двете страни събираха информация и средства, с които да защитават правата си пред съда. Кати си купи няколко нови рокли, понеже нейните й се сториха неподходящи, а не желаеше да става център на обсъждания. Няколко пъти при предварителните прослушвания тя се изплаши и й се искаше изобщо да не се бе захващала с тази работа. Но госпожа Даниълс стоеше неотклонно до нея и я уверяваше, че е постъпила правилно и че се бори не само за себе си, а за бъдещето на Торн.