Когато получи писмото на Кати от Париж, Джоел Форбис изпрати по човек адреса й до градската къща на Камерън и се усмихна на себе си. Би било чудесно, ако успееше да събере отново Кати с бащата на детето й. За него нямаше съмнение, че Джон Камерън е бащата, въпреки че нито един от двамата не му го бе казал. След като видя Джон, Джоел Форбис реши, че двамата ще бъдат чудесно семейство за Торн.
Когато Джон се появи във „Форбис Ексклузив“, Джоел се изправи и протегна ръка за поздрав.
— Толкова се радвам да те видя, момчето ми — каза той енергично. — Имам новина за теб. Получих писмо от Кати.
Джон се напрегна. Той почти беше загубил надеждата да я открие някога.
— Къде е тя?
Собственикът на компанията бръкна в бюрото си за писмото.
— Тя е в Париж — отвърна той бързо. — С една приятелка и вашия син. — Джон се втренчи в господин Форбис, учуден от къде той знае, и дали пък Кати не му бе казала.
— Той е ваш син, нали? — попита Джоел, вече абсолютно сигурен в отговора.
— Да, сър, така е — отвърна Джон с гордост и облекчение, че бе изрекъл това гласно. — Аз трябва незабавно да разбера къде е тя. Вече изгубих прекалено много време. Моля ви, сър, дайте ми адреса й. Ще ви бъда вечно благодарен.
Джоел Форбис се усмихна и му връчи плика. Той го грабна, хвърли бърз поглед на адреса на подателя и го мушна в джоба си.
— Не зная как да ви се отблагодаря — измънка той откровено.
— Не е нужно да ми благодарите, Джон — каза Форбис. — Моля, приемете най-искрените ми пожелания за попътен вятър.
Джон отплава за Париж след три дни. Той би заминал още същия ден, стига да имаше кораб за Европа, но тъй като нямаше, той си приготви багажа, извести родителите си, уреди сделките му да бъдат ръководени, докато отсъства и когато корабът най-сетне напусна Нюйоркското пристанище, се почувства крайно изтощен.
Беше решен да открие Кати и да я направи своя съпруга. В писмото не се споменаваше за съпруг, затова му оставаше само да се надява, че тя няма да срещне някой и да се влюби преди неговото пристигане. Никога не беше казвал на глас, че я обича, но как иначе би могъл да нарече чувството си? Тя бе станала за него повече, отколкото беше очаквал и той я искаше до себе си. Сигурен бе, че не е безразлична към него и че двете им срещи в Ню Йорк бяха просто ненавременни. При спомена за гнева и куража й той се усмихна. Тя притежаваше всички качества на човек, с когото животът не може да бъде скучен.
„Ще се гордея да стане моя съпруга, ако тя пожелае това — помисли си Джон. — Вече не стои по-долу от мен в обществото, не че това има някакво значение, но всъщност тя има по-добро наследство от моето, в интерес на истината.“
След като пристигна в Париж, Джон се регистрира в същия хотел, където живееха Кати с Торн и госпожа Даниълс. Той се осведоми за номера на нейната стая и поиска стая на същия етаж. През целия път от пристанището до Париж се чудеше какво ще прави, ако тя вече е напуснала хотела.
Докато оправи багажа си, стана време за вечеря и това бе причината да слезе в трапезарията половин час след всички останали. Не беше сигурен дали Кати и Торн вечерят в хотела, но знаеше, че трябва да са заели вече местата, в случай, че са тук тази вечер.
Когато влезе и огледа светкавично помещението, лицето му бе развълнувано.
— Господи, колко е красива! — промълви той.
Кати беше облечена в семпла рокля от розова коприна. Беше много модерна, но напълно почтена.
„Винаги е била изключително скромна — помисли си Джон гордо. — Как изобщо съм могъл да причинявам болка на такова деликатно създание?“
Кати беше навела глава и четеше някакъв памфлет, когато той се озова точно пред нея. Тя вдигна глава и само за миг я обзе страх. Очите им се срещнаха и Джон не можа да сдържи усмивката си. Той лекичко се поклони, взе ръката й и я целуна. Сърцето й заби така, че й се стори, че заглушава оркестъра — всеки в трапезарията можеше да го чуе.
— Добър вечер, госпожо — каза той тихо. — Мога ли да седна?
Кати кимна, без да се осмели да продума. Джон веднага се настани на срещуположния стол. Топлина заля лицето му.
— Липсваше ми — каза той почти шепнешком. — Много съм щастлив, че те виждам.
И той пак й се усмихна нежно.
— И ти ми липсваше, Джон — каза Кати и също се усмихна.
Известно време седяха мълчаливо и разговаряха само с очи.
Джон постави ръка върху нейната и Кати се изчерви.
— Ще ми се да поговоря с теб насаме няколко минути само. Имаш ли нещо против? — прошепна той.