Разговаряха часове. Когато задуха хладен вятър, се преместиха в салона. Тя искаше да узнае всичко, което му се бе случило от последната им среща насам, а и той беше не по-малко любопитен за преживяното от нея и сина им.
Въпреки многото възможности, Джон не разказа за пътешествието си до Европа и последвалия развод. Не искаше да й предлага женитба веднага, преди това трябваше да узнае дали тя го обича. Кати бе винаги почтена и можеше да се подведе от това в решението си да се омъжи за него. Тогава никога нямаше да узнае дали наистина го обича. Интимността вече витаеше около тях и той реши да побързат — а знаеше и как.
Когато най-накрая извади часовника от джоба си и го погледна, той се сепна.
— Цялата ни нощ отиде в бъбрене — каза плахо той и се надигна. — Мога ли да ви изпратя до стаята ви, госпожо? — попита я усмихнато. — Много е късно.
— Да, сър, можете — отвърна Кати и видя вълнението в очите му. — Но аз не съм много уморена.
Той й помогна да се изправи и двамата се изкачиха нагоре по стълбите. Бяха отново заедно само от няколко часа, но на Кати й се струваше, че никога не са се разделяли.
Когато стигнаха до вратата на нейния апартамент, Джон взе ръката й и я целуна. Електричеството, което я зареждаше винаги, щом той допреше топлите си устни към плътта й, независимо къде, сега премина през цялото й тяло и се събра в гърлото й. Обърна глава, за да задържи усещането.
— Мога ли да те видя утре — да кажем за обяд? — предложи той и потърси погледа й.
— Не искаш ли да влезеш за малко, Джон? — попита Кати, без да обръща внимание на въпроса му.
— Много бих искал — каза Джон.
Кати тихичко открехна вратата и двамата влязоха в дневната. Госпожа Даниълс беше заспала на дивана с книга в ръка. При влизането им тя скочи и сънливо ги поздрави, без да показва ни най-малко учудване от това, че ги вижда заедно. Тя моментално се извини и отиде да си легне.
Кати предложи на Джон от брендито, предоставено от хотела, и наля малко и за себе си. Не харесваше вкуса му, но то успокояваше нервите й, а наистина имаше нужда от това. Когато му подаде чашата, Джон се усмихна.
— На какво се усмихваш? — попита тя.
— На теб, скъпа моя — отговори Джон. — Превърнала си се от какавида в пеперуда. И тази промяна ти отива.
— Това ли съм била за теб преди? — попита Кати, раздразнена, че го бе поканила.
Джон забеляза гнева й и вдигна ръка.
— Един момент — каза той и се надигна от стола си. — При тези обстоятелства трябва да сключим примирие. Съжалявам, ако съм те обидил с думите си. Исках само да кажа, че си по-зряла и това много ми допада.
Кати не подмина репликата му. Започна да се чувства неловко. Какво бе това нещо у Джон, което можеше да променя настроението й толкова бързо? По-рано пренебрегваше дребните нещица, които пускаше, само за да я ядоса. Сега вече й беше трудно да го прави. Тя глътна брендито си и направи опит да се усмихне.
— Приемам извинението ви, сър. Май съм поотвикнала да се справям с доброжелателната ви критика.
— Господи, колко си се променила — промърмори Джон ухилено. — Успя да ме поставиш натясно.
Кати видя как той се изчервява и бързо смени темата.
— Искаш ли да погледнеш Торн за момент? — попита го тя.
Джон скочи моментално, двамата се събуха и влязоха на пръсти в спалнята на детето. Навсякъде бяха разхвърляни играчки, в средата на стаята имаше широко легло, а в него малка руса главичка, която едва се подаваше под пухкавото одеяло. Торн спеше свит на кълбо и явно се чувстваше много удобно.
— Можеш ли да дръпнеш одеялото малко надолу, за да видя лицето му? — прошепна Джон.
Кати се наведе над детето и лекичко придърпа одеялото. Джон погледна сина си и усети нещо в гърлото си. Беше толкова красив. Как бе възможно това? Как можеше да бъде толкова лековерен и да повярва на това, което му бяха казали толкова категорично?
Той коленичи до леглото и хвана малката ръчичка.
— Той е много красиво дете, Кати — каза Джон, задавен от вълнение. — Сигурно много се гордееш с него?
— Да, така е — отвърна Кати. — Той е всичко за мен.
Докато се изправяха обратно на крака, тя леко се притисна до него. Той нежно я подкрепи и тя потръпна от допира му. Очите им се срещнаха точно преди устните им да се слеят в целувка.
— Това беше за Торн с цялата ми обич. А това е за теб! — Джон я прегърна здраво с бързо движение. Устните му се впиха жадно в нейните. Тяхната жар моментално обгори цялото й тяло. Ръката му се плъзна по гърба й и я притисна още по-силно. Кати усети, как мускулите му се напрягат, но той отпусна ръце.
— Ела — прошепна Джон и я хвана за ръката. — Може да събудим малкия.