Кати духна газената лампа, зави Торн и те тихо излязоха. Тя все още тръпнеше от внезапната му ласка, но беше щастлива, че той я целуна. Целувката му беше предизвикателна, но не и страстна. С нея той искаше да й каже нещо, което тя разбра. Усмихна се, докато се настаняваше на стола до дивана, където седеше той.
— Говорих ти почти за всичко тази вечер, Кати — започна Джон неуверено. — Иска ми се да знам какво възнамеряваш да правиш, за да има детето ни истински дом.
Джон не искаше да влага упрек или недоверие във въпроса си, но нещо в тона му я раздразни. Тя ядно го изгледа.
— Искаш да кажеш, че не се грижа както трябва за него ли? — попита тя язвително. — Да не би да мислиш, че не съм добра майка? Нима ти минава през ум, че ти си по-добре подготвен да го възпитаваш от мен?
Тя не изчака отговора. Скочи рязко от стола, прекоси енергично стаята и отвори широко вратата.
Джон се стресна от властното й държане. Отново беше объркал думите. Виждаше как гневът й расте, затова стана и също отиде до вратата.
— Изобщо нямах предвид това, Кати, и ти го знаеш. Кога ще престанеш да променяш смисъла на въпросите и забележките ми?
— Нямам чувството, че съм изтълкувала грешно въпроса ти. Ти почти ме убеди в това. Това е мое дете и аз искам да ви напомня, сър, че ако бях се съобразила с вашите желания и решения, нямаше да го има и вие да се тревожите за него.
В очите му се появи болезнено изражение, но Кати продължи безмилостно.
— Моето мнение, Джон, е, че ти, след като си усетил, че си загубил правата върху нещо безценно, сега се опитваш да поправиш грешката си. Торн е мой син и няма да вземеш участие в отглеждането му, освен ако аз не пожелая това.
Видя, че го бе наранила и това я зарадва. Беше таила думите в себе си прекалено дълго време. На моменти беше изпитвала истинска омраза, когато си спомняше как той почти я е принудил да се подчини на недостойното му желание. Сега ги беше изкарала от себе си — тези думи, които не бе изричала пред никого. Беше успокоила беса в себе си. Думите й бяха попаднали точно в целта и нямаше нужда да бъдат повтаряни никога повече.
— Един момент — изрева Джон, затръшна вратата и я хвана за раменете. — Изслушах тирадата ти и признавам, че имаш правото да се гневиш заради това, което ти сторих. Вече поднесох извиненията си, затова няма да ги повтарям. Надявах се, че след време ще забравиш моментната ми лудост и ще ми дадеш време да компенсирам всички неприятности, които ти причиних поради невежеството си. Ти се оказа по-мъдра от мен, за което съм ти благодарен. Ти освен това доказа, че не се нуждаеш от мен, за да осигуриш дом за детето ни. Искам да знам само едно нещо. Ще бъдеш ли доволна да отглеждаш Торн без истинския му баща или вече си решила да ми намериш заместник? Ще ти бъде ли хубаво да се любиш с друг мъж? Ти си напълно готова за това, а може би то е вече факт? Кажи ми, ако е така. Няма да се натрапвам там, където не съм желан.
Той свали ръце от раменете й и се отдръпна малко, за да вижда очите й.
Избухването му накара Кати да побеснее. Преди тази нова обида тя беше склонна да му прости. Сега обаче се задъха от гняв. Как се беше добрал до тайната й? Откъде знаеше, че тя копнее за ласките му? Че тялото й зовеше любовта? Лицето й пламтеше от срам, но гордостта не й позволи да признае, че той бе поне отчасти прав. Опитът й се свеждаше само до Джон, затова не знаеше, че усещанията й са напълно нормални. Нямаше да го остави да се измъкне след тази обида, нито сега, нито по-късно.
— Ти! — изкрещя тя. — Не е твоя работа какви са плановете ми. Ти причиняваш страдание на цяло едно семейство. Ти почти си унищожил майка си със самото си присъствие и затова се опита да унищожиш и мен. Жалко, че не ти, а брат ти загина във войната. Той правеше Мелиса много щастлива. А ти ми причини само болка.
Тя се върна до вратата, отвори я широко и закова поглед върху изуменото му лице.
— Моля те, остави ме — каза тя. — Много съм уморена и няма какво повече да обсъждам с теб.
Джон тръгна към нея много бавно и няколко секунди изучава лицето й. Очите й горяха от ярост. После той продължи навън към коридора и се обърна да я погледне още веднъж. Лицето му беше строго, а шепотът му — едва доловим.
— Ако знаех, че толкова ме ненавиждаш, Кати, щях да си остана в Ню Йорк. Дали ще повярваш или не, но аз дойдох в Париж само и единствено заради теб. Аз се заблуждавах, че не съм ти безразличен, че поне малко ти липсвам. Явно съм сгрешил и за двете. Не се притеснявай, няма да ти се наложи да понасяш присъствието ми. Няма повече да те безпокоя.
Той се обърна и бавно тръгна към стаята си. Тихо затръшна вратата след себе си.