Каушитаки упанишада
Първа глава
1. Читра, [потомък на] Гангя искаше да извърши жертвоприношение [и] избра сина на Аруни [за жрец] . Той [пък] изпрати сина си Шветакету: „Извърши жертвоприношение за него“. [Читра] попита пристигналия: „Сине на Гаутама, има ли в света скрито място, където ще ме заведеш или може би има друг път и ти ще ме заведеш в света?“ Той отвърна: „Не знам това, но ще попитам учителя си.“ И той приседна до баща си и каза: „Той ме пита за това и това. Какво да отвърна?“ — „Аз също не зная. Нека изучим ведите и да приемем това, което ще ни дадат другите. Да идем там.“ Той взе едно [парче] дърво, отиде при Читра, потомъка на Гангя и каза: „Дойдох при теб [като ученик].“ [Читра] му отвърна: „Ти си достоен за Брахма, Гаутама, не си високомерен. Ела, ще те обуча.“
2. После [Читра] каза: „Наистина, всички, които си тръгват от света, отиват към луната. От тяхната прана тя набъбва в първата половина на месеца, а през втората половина на месеца отново ги поражда. Наистина луната е врата на небесния свят. Който й отговаря [правилно], тя го пуска, а който не отговаря, тя го излива в този свят като дъжд. Той се преражда на този свят в облика на червей или комар или на птица или на тигър или на лъв или на риба или на носорог или на човек или в облика на нещо друго — съответно на своите действия, съответно на своите знания. Него, дошлия, луната го пита: «Кой си ти?» Той трябва да отвърне: «О, сезони! Семето ми е донесено от сияйния [луната], от петнадесеторния, новородения, местопребиваването на предците. Вкарайте ме в мъж, извършващ зачеване; чрез мъжа, извършващ зачеване, ме излейте в утроба. Така бях роден, възрадвайки се като дванайстия или тринайстия месец; от дванайстия или тринайстия месец като от баща. Знам това, знам обратното на това, затова, сезони, заведете ме при безсмъртието. Чрез тази истина, чрез този тапас аз съм сезон, потомък на сезон.» — «Кой си ти ?» — «Аз съм ти.» — Луната го пуска.
3. Тръгвайки по пътя на боговете, той влиза в света на огъня [агни], той [след това] влиза в света на вятъра [ваю], в света на Варуна, в света на Адитя, в света на Индра, в света на Праджапати, в света на Брахма. В този свят на Брахма наистина е езерото Ара, часовете Йештиха, реката Виджара, дървото Тиля, местността Саюджа, обиталището Апараджита, двамата портиери Индра и Праджапати, палата Вибху, тронът Вичакшана, паланкинът Амитауджас, прекрасната Манаси и подобната на нея Чакшуши тъкат тези светове с цветя; там са апсарите Амба и Амбияви и реката Амбая. Там [в този свят] отива този, който знае това. Брахманът се приближава до него и казва: «Чрез моята слава достигна той реката Виджара, той няма да остарее.»
4. Петстотин апсари вървят към него — сто с плодове в ръце, сто с [козметични] кремове в ръце, сто с гирлянди в ръце, сто с дрехи в ръце, сто с благовония в ръце. Те го украсяват с брахмански украшения. Украсен с украшения, познавайки Брахма, той отива към Брахма. Той се приближава към езерото Ара и го преминава [само] чрез ум [манас]; който знае предишното идва и се потапя в него. Той отива при часовете Йештиха и те бягат от него. Той отива при реката Виджара и я преминава само чрез ум [манас]. Там той се отърсва от добрите и лошите дела. При роднините, които той обича, отиват добрите дела, при нелюбимите — лошите дела. Както коларят гледа двете колела на колесницата, така и той гледа надолу към деня и нощта, добрите и лошите дела и към всички противоположности. Неизвършил нито добри, нито лоши дела, познавайки Брахма, той отива при Брахма.
5. Той отива при дървото Тиля и в него прониква брахманско благоухание. Той отива в местността Саюджа и в него прониква сока на Брахма. Той отива в обиталището Апараджита и в него прониква брахманска сила. Той отива при двамата портиери Индра и Праджапати и те двамата бягат от него. Той влиза в палата Вибху и в него прониква брахмански блясък. Той отива при трона Вичакшана: двата предни крака [ на трона] са мелодиите [саман] Брихад и Ратхантара; двата задни крака са Шяита и Наудхаса; двете надлъжни [пръчки] са Вайрупа и Вайраджа; двете напречни — Шаквара и Райвата. Този [трон] е разумът [праджна], защото чрез разума се различава. Той отива при паланкина Амитауджас, който е дишането [прана], Предните крака са миналото и бъдещето, задните — богатство и храна. Горните [части] са Бхадра и Яджняяджния. Двете надлъжни [части] са мелодиите Брахад и Ратхантара; надлъжните пръчки са Рик и Саман. Напречните [пръчки] са Яджус. Седалката са лъчите на Сома. Облегалката е Удхидха, възглавницата е богатството; на този [паланкин] седи Брахма. Който знае така, се качва [на паланкина] само с един крак. Брахма го пита «Кой си ти?» Той трябва да отговори: