5. Ето приношението, въведено от Пратардана, наречено вътрешна Агнихотра (жертвоприношение на огън). Докато човек говори, той не може да диша, и така отдава дъха на словото. Докато човек диша, той не може да говори и тогава той отдава словото в дъха. Тези две приношения — вечни, безсмъртни, той отдава постоянно, независимо дали е буден или спи. Другите приношения са ограничени, защото се състоят от различни действия. Затова древните (мъдреци) не са извършвали (обикновена) Агнихотра.
6. Уктха (стихът) е Брахма, казва Шушкабхрингара. Нека го възприемем като строфа — всички същества пеят за него, за неговото величие. Нека го възприемем като свещена формула (яджус) — всички същества се присъединяват към него, към неговото величие. Нека го възприемем като мелодия — всички същества се прекланят пред него, пред неговото величие. Нека го възприемем като успех, нека го възприемем като слава, нека го възприемем като блясък. Както той е между най-хубавите рецитации, най- славната, най-бляскавата, така и този, който знае е най-красивия, най- славния, най-бляскавия измежду всички същества. Така (жрецът) адхварю организира същността на жертвоприношението, състоящо се от действия; той втъкава в него множество ритуални формули. (Жрецът) хотар вплита множество строфи в множеството ритуални формули. (Жрецът) удгатра вплита множество мелодии в множеството строфи. Това е същността на тройната наука. Този, който така знае, наистина постига същността (атма) на Индра.
7. Ето трите ритуала (въведени от) Сарваджит Каушитаки. Сарваджит Каушитаки се обръща към изгряващото слънце, като е поставил жертвената лента; взима от водата и излива три пъти чашата с вода, като казва: „Ти си този, който изхвърля, който изхвърля злото (или: греха) извън мен!“ По същия начин (когато слънцето е) в зенита: „Ти си този, който извлича, извлича злото от мен!“ По същия начин (когато слънцето е) на залез: „Ти си този, който изхвърля всичко, изхвърля цялото зло извън мен!“ По този начин злото, което е направено през нощта или през деня се изхвърля изцяло; този, който знае така, се обръща към слънцето по този начин. Злото, което той прави през нощта или през деня, бива изхвърлено изцяло.
8. Всеки месец в нощта на новолунието той трябва да се обърне към луната (когато тя е видима) по същия начин; или протяга към нея две треви и казва: „Моето сърце е на линията на разделението, която е в небето, на луната. Мога ли да не изплача тъгата си по моя син!“ Тогава неговият син не умира преди него. Това е ритуалът за този, който има син. За този, който няма син: „Разшири се (надуй се), за да се влеят (сили) в теб.“ „Да се влеят в теб водите, да се влеят силите.“ „Стеблото, което надуват Адитите.“ След като е казал тези три строфи (нека каже): „Не духай през нашия живот, през нашите наследници, през нашия добитък! Този, който ни мрази и когото ние мразим, (из)духва през своя живот своя наследник, своя добитък! Така аз се обръщам към Индра, аз се обръщам по пътя на слънцето.“ (Като каже това), той завърта дясната си ръка (по оста).
9. В нощта на пълнолунието той трябва да се обърне към луната, когато тя се вижда на изток, като каже: „Ти си царят Сома, който вижда надалеч; ти си Праджапати с петте усти. Брахманът е една от твоите усти; с тази уста ти изяждаш царете; с тази уста ме направи ядящ храна. Царят е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш народа; с тази уста ме направи ядящ храна. Соколът е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш птиците; с тези уста ме направи ядящ храна. Огънят е една от твоите усти; с тази уста ти ядеш света; с тази уста ме направи ядящ храна. В тебе е петата уста; с тази уста ти ядеш всички същества; с тази уста ме направи ядящ храна. Не намалявай нашия живот, потомство и добитък! Който ни мрази и когото ние мразим, намалява своя живот, потомство и добитък! Така аз вървя по божествения път, аз се въртя по пътя на слънцето.“ Като казва това той се завърта по оста на дясната си ръка.
10. После, когато се съединява със своята жена, той трябва да докосне сърцето й, като казва: „Всичко, което е в твоето сърце, в обиталището на Праджапати, о ти с красиви черти — нека, о, господарко на безсмъртието, нека да не изплакваш траура по твоя син!“ Така нейният потомък не умира преди нея.