Трета глава
1. Пратардана, син на Диводаса, достигнал любимата обител на Индра след мъжествена битка. Индра му казал: „Избирай каквото желаеш, Пратардана.“ Пратардана му рекъл: „Ти сам избери за мен това, което според теб е най-полезно за човека.“ Индра му отвърнал: „Висшият не избира вместо нисшия, ти избери сам.“ „Значи ме лишаваш от милостта си?“ — казал Патардана. Но Индра не отстъпил от истината, защото Индра е самата истина. И Индра му казал: „Познай мен. Аз наистина смятам, че познаването ми е най-полезното нещо за човека. Аз убих Триширшана, сина на Тващара; аз дадох на вълците добродетелните Арунмукхи; като наруших множество уговорки, убих потомците на Прахлада на небето, Пауломите- в междинното пространство, а Калакханджиите на земята. Но нито един косъм няма да падне от главата ми [като възмездие] за това. Светът на онзи, който ме знае така, няма да намалее от никакви негови действия — нито от убийство на майката, нито от убийство на бащата, нито от кражба, нито от умъртвяване на зародиш. Каквото и зло да извърши, мургавостта няма да се изгуби от лицето му.“
2. [Индра] каза: "Аз съм дъхът [прана], атма на разума [праджна]; почитай ме като живот [или: възраст айу]; като безсмъртно [амрита]. Животът е дишане [прана] и дишането е живот. Защото животът е дотогава, докато в тялото обитава дишането. Наистина чрез дишането се постига безсмъртие в този свят, чрез разума [праджна] — истинска представа [сатясамкалпа]. Който ме почита като живот, като безсмъртие, достига в този свят целия [срок на] живот, постига безсмъртие, неунищожимост в небесния свят. Някои казват за това: „Наистина праните се събират“ защото наистина никой не може едновременно да предава име с речта, форма — с очите, звук — с ушите, мисъл — с ума [манас]. Наистина, събрани, праните правят това едно след друго. Когато речта говори, говорят всички прани, когато очите гледат, гледат всички прани, когато ушите слушат, слушат всички прани. Когато умът мисли, мислят всички прани, когато дишането диша, дишат всички прани. Това наистина е така — каза Индра — но наистина сред праните има най-главна.
3. Ако речта напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали неми. Ако зрението напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали слепци. Ако слухът напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали глухи. Ако умът напусне някого, той продължава да живее, нали сме виждали безумни. Ако някой е с отрязани ръце, той продължава да живее. Ако някой е с отрязани крака, той продължава да живее, нали сме виждали [такива хора]. Но наистина само дишането, този атма на разума [праджна] хваща това тяло и го вдига. Затова той трябва да се почита като химн [уктха — асонанс на уттха — повдигащ]. Всичко това се постига чрез дишането. Наистина дишането е разум, разумът наистина е дишане, защото те заедно обитават това тяло, заедно излизат навън. Потвърждението и начина по който се познава това са следните: когато човек заспи без сънища, той постига единство с дишането. Тогава в него влиза речта с всички имена, зрението с всички форми, слухът с всички звуци, умът с всички мисли. Когато той се събуди то както от раздухван огън на всички страни се пръскат искри, така от този атма се разпръскват праните по своите места, от праните — боговете, от боговете — световете. Тъкмо това дишане, този атма на разума хваща тялото и го вдига. Затова трябва да се почита като химн. Всичко това се постига чрез дишането. Наистина дишането е разум, наистина разумът е дишане. Потвърждението и начинът, по който се познава това са следните: когато болният човек, умиращ, отпадне, лежи без памет, то се казва: „съзнанието [читта] го напусна“, той нищо не чува, нищо не вижда, нищо не говори, нищо не мисли. Тогава той постига единство с дишането, в него влиза речта с всички имена, зрението с всички форми, слухът с всички звуци, умът с всички мисли. И когато той излиза от тялото, той излиза заедно с тези [прани].