9. защото никаква форма не е възможна без тях. Той наистина не е многоформен. Както в каруцата обръча на колелото се опира на спиците, а спиците — на главината, така частите на съществуващото се опират на частите на разума, а частите на разума се опират на дишането. Дишането е атма на разума, блаженство, то не остарява и е безсмъртно. Който така знае, не става по-голям от добри дела и не става по-малък от лоши. Защото наистина само той подтиква към добри дела този, когото иска да отведе от тези светове. Наистина само той подтиква към лоши дела този, когото иска да отведе надолу. Той е пазител на световете, той е господар на световете, той е властелин на всичко. Той е моят атма, това трябва да се знае. Той е моят атма, това трябва да се знае.
Четвърта глава
1. Гаргя, синът на Балаки беше наистина учен и прославен. Той живееше сред жителите на Ушинара, Ваша и Матся, Куру и Панчала, Каши и Мизеха. Той отиде при Аджаташатру [цар на] Каши и му каза: „Искам да ти разкажа за Брахма.“ Аджаташатру отвърна: „Ще ти дадем хиляда [крави]!“ При тези думи хората тичаха и викаха: „Джанака, Джанака!“ ( В слънцето е величието, в луната е храната, в мълнията е истината, в гърма е звукът, във вятъра е Индра Вайкунтха, в пространството е пълнотата, в огъня е непобедимостта, във водите е горещината — това за божествата. Сега за атма: в отражението е подобието, в сянката е двойникът, в ехото е животът, в съня е смъртта, в тялото е Праджапати, в дясното око е речта, в лявото око е истината.)
2. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в слънцето.“ Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Него, великия, с бели дрехи, възвишения, аз почитам като най-главния от всички същества. Този, който го почита така, става възвишен, най-главен от всички същества.“
3. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в луната.“ Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като атма на храната. Този, който го почита така, става атма на храната.“
4. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в мълнията.“ Аджаташатру му отвърна: "Да не говорим за него. Аз го почитам като атма на истината. Този, който го почита така, става атма на истината.
5. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в гърма.“ Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като атма на звука. Този, който го почита така, става атма на звука.“
6. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в пространството.“ Аджаташатру му отвърна: "Да не говорим за него. Аз го почитам като пълен, неподвижен Брахма. Който го почита така, се изпълва с потомство, с добитък, слава и с блясъка на Брахма; той достига пълния срок [на живота].
7. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша във вятъра. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като Индра Вайкунтха, като непобедима армия.“ Който го почита така, не може да бъде победен от никого, той е непобедим, покорител на враговете си.
8. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в пространството. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като съвършения, неизменен Брахма.“ Който го почита така, има пълнота на потомството, на добитъка, на славата, на брахманството, на небесния свят. Той постига пълния срок на живота.
9. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в огъня. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като завоевател.“ Който го почита така, става завоевател на другите.
10. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша във водата. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като същност на блясъка.“ Който го почита така, придобива същността на блясъка.
11. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в огледалото.“ Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като образ.“ Който го почита така, неговият потомък се ражда с неговия образ.
12. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в сянката. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като втори неотделим.“ Който го почита така, получава своя втори, той има втори.
13. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в ехото. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като дъха.“ Който го почита така, не изгубва своето съзнание преждевременно.
14. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в звука. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като смъртта.“ Който го почита така, не умира преждевременно.
15. Синът на Балаки каза: "Аз почитам този пуруша в съня. Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като бога Яма.“ Който го почита така, всичко е подчинено на неговото величие.