Торино се оказва безинтересно място за Казанова, защото проституцията е строго забранена, и макар градът да е пълен с красиви момичета и благосклонни съпруги, полицейските шпиони са навсякъде и предотвратяват каквито и да било разговори с тях. За щастие предполагаемият внук на маркиз Дезармоа запознава Джакомо с шапкарка, французойка, при която работят няколко девойки. Под предлог, че иска да купи скъпа дантела за сто цехини (над 3200 английски лири), Казанова си осигурява благоразположението на шапкарката. Жената му урежда да наеме къща, където да се среща с момичетата й. Той обладава всичките една по една (или по-скоро две по две, защото го посещават на двойки).
В един понеделник по Великден пристига призовка от началника на полицията в Торино, който нарежда на Казанова да напусне града, позовавайки се на заповед, издадена от Карл Емануил II, крал на Сардиния. Джакомо настоява, че чака указания от съда на Португалия, и му позволяват да остане още няколко дни. (Той зарязва момичетата на шапкарката под претекст, че полицията го наблюдава и те могат да бъдат съдени за проституция.) После заминава за Шамбри, където се надява да види монахинята М. М., на която някога е помогнал в Екс-ан-Савой и която живее в манастир.
В гостоприемницата в Шамбри Казанова вижда хубаво момиче и научава, че тя е съпруга на млад мъж, който се възстановява от раните си след инцидент край града. На другия ден Джакомо получава писмо от Дезармоа, който го уведомява, че някакъв мъж е избягал с дъщеря му. Той го е ранил и предполага, че трябва да е някъде в Шамбри. Маркизът моли Казанова да го потърси. Дезармоа е разтревожен, тъй като двойката не е сключила брак, и настоява дъщеря му да се върне у дома.
Джакомо харесва младата двойка, но показва на момичето писмото от баща й и изчаква да види какво ще стане. Впоследствие тя признава, че не е омъжена и се е наложило да избяга, защото баща й не бил съгласен. Освен това намеква, че баща й изпитва неестествена любов към нея, но с помощта на майка си е успяла да отблъсне опитите му за сближаване. Казанова се опитва да измисли начин да осигури зестрата й. Тя обяснява, че няма зестра, защото баща й е беден и всъщност не е богатият внук на маркиз. Джакомо пише на Дезармоа, че дъщеря му е в безопасност и под закрилата на закона. После казва на двамата влюбени, че ги смята за свои деца, че ще им осигури достатъчно пари, за да се издържат.
Вниманието му е привлечено от пристигането на мадам Морин, която е леля не само на М. М., но и на госпожица Роман, чийто успех в Париж е предсказал, правейки се на астролог. Мадам Морин казва, че всички в Гренобъл говорят със страхопочитание за него, след като са чули предсказанието му. Девойката наистина е станала любовница на краля, бременна е от него и е на път да стане кралица на Франция. М. М. е красива както винаги. Правилата в манастира не са строги и Казанова дава вечеря за дванайсет души, които сядат около дълга маса, снабдена с решетка, която да разделя посетителите от монахините, и поставена така, че половината да е „извън“ манастира, а другата — „вътре“.
М. М. поканва пет други монахини да седнат при нея. Сред тях е особено красива млада жена, която веднага привлича погледа на Джакомо. От своята страна на преградата той забавлява госпожица Дезармоа, мадам Морин, дъщеря й и още две неизвестни гостенки. След три часа всички са пияни. Казанова има чувството, че ако не е решетката, може да обладае всички монахини. На другия ден той отново отива в манастира и разпитва М. М. за красивата млада девойка. Тя обещава да ги запознае и на следващия ден довежда момичето до решетката, за да разговаря с него.
Монахинята още не е навършила дванайсет години, но е добре развита и е облечена в светски дрехи (правилата за облеклото в манастира явно са по-свободни). Казанова откровено й казва, че би доставила удоволствие на всеки мъж, който извади късмета да се ожени за нея. Тя се изчервява. М. М. му позволява да погали младата й приятелка през решетката, а в нейно отсъствие Джакомо склонява момичето да направят сравнение между мъжкото и женското тяло. Тя няма опит в това отношение и се стъписва от въздействието, което оказва върху него, особено когато той стига до оргазъм.