Казанова (или кавалер дьо Сенгал, както вече неизменно се нарича) и Мария пристигат в Екс на 21 май 1762 г. Там Джакомо е принуден да я държи изкъсо, тъй като поведението й е под всяка критика, и може би с основание. Джакомо е настоял да изостави красивия си млад слуга, към когото се е привързала, а освен това присвоява ценните подаръци, с които маркизата я отрупва. Мария признава, че е бременна от свой любовник в Прага и го заплашва, че ще разкрие всичко на мадам Д’Урфе. Казанова я изпреварва и предупреждава маркизата, че Мария е омагьосана от черна вещица и че не трябва се вярва на безумните й думи.
Покровителката му го пита какво става с тяхното „велико дело“. Той й казва, че трябва да напише писмо на Човека в Луната, духа на Селена, в което да поиска съвет. Маркизата се опасява, че това едва ли ще бъде лесно, но Казанова я уверява, че няма да е трудно въпреки сложната процедура. След вечеря двамата отиват в предварително приготвена баня, пълна с благоухания, и се събличат. Точно по пълнолуние, докато повтаря заклинания на измислен език, Казанова взима въпросното писмо до Луната и го изгаря в пламъците на огън от хвойнови изпарения. После той незабелязано изважда лист гланцирана хартия (който е скрил в ръката си) и след малко думите, написани със сребро, се появяват върху листа. От посланието става ясно, че се налага церемонията да бъде отложена до следващата пролет, когато ще се състои в Марсилия в присъствието на Кверилинт. През това време мадам Д’Урфе трябва да отиде в Елзас с някоя вдовица и дъщеря й, на които да предложи гостоприемство.
Маркизата е твърде озадачена от последната препоръка, тъй като тя изобщо не познава вдовица. Когато показва писмото на Казанова, става чудо. Той случайно познава вдовицата на френски офицер (известен картоиграч, убит на дуел), която има дъщеря, изключително красиво момиче на име Мими, и мадам Д’Урфе настоява да вземе семейство Аше под крилото си. Вдовицата и дъщеря й са много развълнувани, когато Джакомо им разкрива плана. Особено въодушевена е Мими. И така, Казанова заедно с маркизата, вдовицата, Мими и Мария тръгват на път и за два дни прекосяват Ардените. Джакомо обаче решава да спрат за известно време под някакъв претекст, за да може да се наслади на Мими още една-две нощи. Освен това той е очарован от романтиката на планинския пейзаж. Казанова оставя семейство Аше в Колмар и заедно с маркизата и Мария отива в село Зулцбах, където тримата прекарват чудесно в компанията на барон Шаумбург, приятел на мадам. Тук Казанова прави може би най-ексцентричният облог в живота си.
В три часа следобед той сяда да играе пикет с офицер на име Д’Ентрагю. Играта продължава до късно през нощта. В девет часа сутринта офицерът усеща, че Джакомо е уморен и предлага да заложат сто луи (около 7000 английски лири) с уговорката, че губи онзи, който пръв огладнее или заспи. Казанова се съгласява. На обяд и двамата отказват храна, в четири часа по взаимно споразумение хапват борш, а вечерта Д’Ентрагю вече „прилича на изровен от гроба труп“. Джакомо обаче още се държи. Играта продължава втора нощ, макар че уменията им далеч не са забележителни. В девет сутринта те сръбват още борш, но Д’Ентрагю припада. Казанова отива в дрогерия, купува си средство, предизвикващо повръщане, спи няколко часа и става свеж като кукуряк. Облогът е спечелен.
След десетина дни той и двете жени продължават към Базел. Там по щастлива случайност Джакомо успява отново да отложи „великото дело“. Една вечер се прибира, готов да прекара нощта с Мария, която вече не харесва, но поне винаги е на разположение. Казанова влиза в спалнята и я вижда в обятията на млад мъж, чието расо е захвърлено на пода. Случката е добре дошла, защото Казанова може да твърди пред мадам Д’Урфе, че Мария е омърсена от Дявола в образа на свещеник, и му е нужно време да я пречисти, за да я използва в церемонията за „великото дело“.
Казанова изпраща Мария за Торино с достатъчно пари, с които да живее, докато му потрябва отново, и отива с мадам Д’Урфе чак до Безансон. После тя продължава към Лион, а той към Женева, където си почива и прекарва времето си в светски развлечения, но този път не посещава Волтер. Джакомо е по-склонен да поднови познанството си със синдика Шатовьо и трите му дъщери, които са красиви, леснодостъпни и благосклонни. С тях живее и едно хубаво и добродетелно момиче на име Елена, братовчедка на една от сестрите. В дома на Шатовьо Казанова се запознава и с братовчедката на Елена, Хедуиг, племенница на протестантски свещеник, с когото за кратко се среща в Женева и разговаря на религиозни теми (особено по въпроса дали Свети Августин е бил прав в предположението си, че Дева Мария е заченала Исус през ушите). Хедуиг е много красива, но Казанова хвърля око на Елена. Синдикът също я гледа похотливо, но той е възрастен мъж и далеч не притежава физическите достойнства на Джакомо. Девойката пък е твърде хубава, за да се предаде без съпротива на съперник, та дори това да е домакинът. Освен това е изключително скромна и неопитна, което прави преследването й още по-интересно.