Трябва да предположим, че девойките са се забавлявали, защото нетърпеливо си устройват същото забавление и на следващата нощ, знаейки, че Джакомо скоро ще напусне града. Той отива при тях в единайсет вечерта. След няколко часа на плътски наслади те заспиват, събуждат се в четири и Казанова се разделя с тях в шест и трийсет толкова изтощен, че прекарва остатъка от деня в леглото. Това е красноречив пример за непреодолимия му чар. Две интелигентни и скромни млади жени са прелъстени с лекота, а после са изоставени. Но те нито протестират, нито го обвиняват. Приятелят на Джакомо, синдикът, определено е наясно със случилото се, но не го приема твърде сериозно. Така Казанова за пореден път идва, вижда и побеждава.
Рано на другата сутрин той заминава за Лион, където мадам Д’Урфе му дава петдесет хиляди франка (148 800 английски лири). С парите Джакомо си купува хубави дрехи и в средата на септември 1762 г. пристига в Торино, където наема къща и започва да кани приятелите си на изискани вечери. Мария Кортичели още живее в градчето Риволи, северно от Торино заедно с французина кавалер Карло Райберти, кавалер Карло Адалберто Фламинио Райберти, някогашен държавен секретар в кралство Сардиния и настоящ главен помощник в Министерството на външните работи. Райберти е платонично влюбен в Мария (Казанова смята, че той е сдържан и равнодушен към жените и вероятно затова поверява Кортичели на грижите му). Кавалерът моли Джакомо да й уреди уроци по балет, тъй като е убеден в големите й възможности на балерина и би желал тя да танцува на предстоящия карнавал. Мария изглежда в добро настроение и след като е родила, напълно е възстановила фигурата си.
Казанова се съгласява да помисли за уроци по балет, Но първо решава да се разтуши. Затова отива при шапкарката, чиито момичета са му били на разположение по време на последното му посещение в Торино. Тя му разказва всички любовни интриги в града и споделя, че за съжаление няколко момичета са напуснали. Освен това властите са се заинтересували от къщата й и са я принудили да обещае, че ще изпраща момичетата си да обслужват само дами. Шапкарката обаче уверява Казанова, че все нещо ще се уреди, като го представи на родителите на някои от девойките, за да получи разрешение да ги забавлява в неделя.
Джакомо я пита къде може да намери балетмайстор от операта в Торино. В този момент миг влиза клиент, който иска да си купи копринени чорапи. Мъжът се оказва Луи Дюпре, известен балетист, когото Казанова е видял в Париж през 1750 г. Той се е оттеглил от сцената и дава частни уроци. Райберти вече е споменал на Дюпре за кавалер Сенгал. Дюпре казва, че с удоволствие ще обучава Мария, стига да има талант. След няколко дни тя отива на урок и Джакомо се уверява, че ще стане добра балерина, след което предплаща на Дюпре уроците за три месеца.
Гледката в балетната зала е доста забавна. Казанова с любопитство наблюдава момчетата и момичетата, облечени в костюми за упражнения, както и техните натруфени с пелерини и маншони майки. Вниманието му е привлечено от висока и грациозна девойка с благородна осанка и решава да попита една красива жена коя е тя. Жената се оказва собствената й майка, вдовица от Лука. В този момент момичето на име Агата се приближава до тях да поиска кърпичка, за да избърше лицето си, и тя с удоволствие ги запознава. Казанова й предлага своята — бяла и напарфюмирана с розово масло — и пита дали може да я посети. Девойката се съгласява, но само в присъствието на мадам Дюпре. Властите в Торино строго следят за морала на младите.
Както и преди, Казанова се утешава с превъзходната храна в града и наема добър готвач, който му поднася великолепни ястия и най-отбраните вина в страната. Той обаче редовно посещава уроците по балет и не след дълго установява, че отчаяно е влюбен в Агата. Под предлог, че носи на мадам Дюпре подаръци, Казанова успява два пъти да остане насаме с момичето. Но времето е твърде кратко, за да я омае, пък и трябва да уважава нейната добродетелност. От друга страна, Агата разбира за връзката му с Ла Кортичели и не желае да бъде втора след нея. Неочаквано Казанова е принуден да напусне Торино и това слага край на похожденията му. Случаят е само загатнат в спомените му, но по всичко изглежда, че е свързан с познанството му с графиня Дьо Сен Жил, една от видните личности в града. Тя се привързва към Мария и ревностно я брани, когато Джакомо разбира, че девойката продължава да спи с всеки срещнат. Графинята разговаря с Казанова и го пита какви са намеренията му към момичето. Той отговаря, че вече не се интересува от нея. След ден-два из Торино е разпространен донос за отношенията му с Мария и мадам Д’Урфе. Това не го притеснява особено, защото текстът е неграмотно написан. Казанова обаче признава, че заминава от Торино малко след като историята плъзва из града. В действителност Джакомо е изгонен от началника на полицията, граф Д’Алие, близък приятел на Дьо Сен Жил, по неясни причини.