Той е изумен от набожността на хората, които така ревностно възхваляват църквата. Това особено личи в театрите, където по време на представления се чуват викове „Dios!“, което означава, че по улицата минава свещеник. Спектакълът спира, а публиката и актьорите падат на колене и стоят така, докато звънецът, придружаващ процесията, заглъхне. Казанова с изненада отбелязва, че ложите са отворени и имат само перила. Обясняват му, че това е така, за да могат представителите на Светата инквизиция, които седят в голяма ложа срещу сцената, да забележат и най-малкия жест на неприличие сред зрителите. Освен това той скоро разбира, че куртизанките никога не се любят, преди да покрият разпятието с кърпичка и да обърнат към стената иконите с изображенията на светците.
Джакомо установява, че потиснатата чувственост намира израз в религиозните условности. Например инфантът, братът на краля, носи навсякъде със себе си картината „Благословената Дева“ от Рафаел Менгс, чиито прелести са разголени. Според Казанова тази творба не може да бъде гледана, без да предизвиква сладострастие. Същото се отнася и за много други произведения на изкуството. На една от тях, окачена в параклиса на Карера де Сан Джеронимо, Богородица, която кърми младенец, има толкова красиви гърди, че мъжете спират каретите си и влизат в църквата да я гледат. Впоследствие властите разбират какво става и наемат художник, за да нарисува кърпичка върху безсрамно разголените гърди. След това посещението в църквата рязко намалява.
Според Казанова най-забележителната светска демонстрация на сладострастие е фандангото — толкова прелъстителен танц, че е забранен. Д’Аранда издава специални разрешения да се танцува. Джакомо незабавно решава, че трябва да научи фанданго, и тръгва на уроци. С типичната си дързост той проследява красива млада жена до дома й, която вижда да се моли в църквата „Ла Соледад“, потропва на вратата и моли от баща й да му разреши да я заведе на бал. Човекът изобщо не възразява, може би защото не знае нищо за Казанова или просто защото разпознава богатите люде от пръв поглед.
Доня Игнация се оказва изключително добра партньорка и фандангото, което танцуват, възбужда и двамата. Джакомо е доволен, макар и малко озадачен, когато след бала тя му изпраща писмо, обещавайки, че любовникът й, дон Франциско де Рамос, ще го посети, за да му обясни как да я направи щастлива. Появява се изключително грозен мъж, който смята, че Казанова гледа на Игнация като на дъщеря. После обяснява, че се нуждае от сто дублона (около 6700 английски лири), за да започне някакъв занаят и да се ожени за нея, и очаква от кавалер Дьо Сенгал да му ги даде.
Джакомо отговаря, че в момента няма толкова пари и не знае кога ще разполага с такава сума. Той е ядосан от безочливостта на мъжа, но е убеден, че ще покори красивата Игнация без да прави излишни разходи. Казанова отива при нея и започва да я ухажва. Тя се дърпа, но той е настоятелен. Игнация продължава да се съпротивлява и тогава Джакомо й казва, че я обича. Тя отговаря, че трябва да пази добродетелта си, а той — че добродетелта живее в истинската любов… Игнация му позволява няколко ласки, но неочаквано се появява майка й. Казанова отново е „влюбен“ и завежда момичето в друга зала, където пак танцуват фанданго. Тя отново изпраща годеника си при него и Джакомо му дава пари. Сетне, след поредния бал, Игнация се съгласява да пият кафе в стаята му. Казанова слиза на долния етаж да го поръча и вижда там дон Франциско, който им се натрапва. Ядосана, Игнация изобщо не му обръща внимание и не след дълго горкият годеник изчезва. Тя казва, че се е надявала да прекара известно време с Джакомо, но предполага, че Франциско ги следи и го съветва да си тръгне.
През следващите дни Казанова се колебае дали да остане в Мадрид. Приятелски настроен испанец го предупреждава, че властите може да претърсят жилището му под претекст, че притежава незаконно оръжие. И това е така, макар че Джакомо крие под дъските на пода само два револвера за самозащита. Той намира убежище при Менгс, когото познава от Рим и който през 1761 г. отива в Мадрид като дворцов художник. Казанова обаче е проследен, арестуван и отведен в затвор, където мръсотията, бълхите, дървениците и въшките не го изненадват (те пъплят навсякъде и испанците ги смятат за безобидни).
Джакомо успява да изпрати съобщение на Мануци, който носи писма на Мочениго и на Д’Аранда. Той прекарва нощта на пейка без облегалка, тъй като леглото гъмжи от бълхи, а подът е пропит с урина (в затвора няма тоалетни). На другия ден слугата на Менгс му донася хубава храна. Мануци идва, за да го увери, че писмата са предадени. Игнация и баща й също го посещават (макар че Казанова се чувства неловко). Следобед е отведен на разпит, но той отказва да отговаря на въпросите. След още една безсънна нощ му казват, че Д’Аранда е дошъл и е наредил да го освободят. Председателят на Съвета го посреща пред затвора и му се извинява. Изглежда, Д’Аранда успява да убеди видните личности в града, че Казанова е невинен. За да потвърди това, венецианският посланик присъства на вечеря в негова чест в дома на Менгс. Поканен е и френският консул, както и двама влиятелни мадридски политици. Джакомо ги смайва с познанията си за новата история на Испания и оценката си за бъдещето на страната. Един от гостите, Пабло Оливадес, организира колония на швейцарски и немски имигранти в Сиера Морена, планинска верига в Южна Испания, Казанова се изказва по въпроса толкова компетентно, че му предлагат да изложи възгледите си в писмо до министъра на външните работи. Дори известно време съществува вероятност да бъде изпратен в Сиера Морена, за да проучи нещата в детайли, но това така и не става.