— Така е. — Кимна. Изглежда се поуспокояваше. — Не казвам, че сме невинни. Нина беше наясно с унищожителната сила на своя вирус. Но нямаше представа в какъв мащаб ще бъде разпространен. Не знаеше, че ще го разпространяват в Съединените щати, за да бъдат съсипани стотици милиони хора. А аз… — Отвърна поглед. — Сули ми каза, че разпространявам усъвършенствана форма на шпионски софтуер. Каза ми, че ще го продаде прескъпо, за да финансира другите ни начинания. — Сви рамене. — Когато осъзнахме какво сме направили, не можехме да останем безучастни.
— И Нина е дошла, за да спре вируса — изяснявах си аз. — В замяна е искала да й помогна да получи амнистия.
Оги отново кимна.
— Надявахме се, че ще се съгласите. Но не бяхме сигурни за отговора ви. „Синове на джихада“ носят отговорността за смъртта на много американци. И не може да се каже, че считахме Съединените щати за съюзник. Затова тя настояваше най-напред за среща само с вас.
— За да добие представа за отношението ми.
— За да разбере дали ще й позволите да излезе от Белия дом. А не да я арестувате, изтезавате и каквото там друго можехте да й сторите.
Казаното от него звучеше разумно. Наистина го почувствах като вид проверка.
— Аз не исках тя да идва сама в Белия дом — продължи той. — Но нищо не можеше да я разубеди. Когато се срещнахме в Щатите, планът й вече беше готов.
— Я чакай. — Допрях ръката му. — Как така когато сте се срещнали в Щатите? Какво означава? Не бяхте ли заедно непрекъснато?
— Не — изненада се Оги от предположението ми. — Не, не. Помните ли деня, в който ви показахме вируса на сървъра в Пентагона?
Събота, 28 април. Никога няма да забравя мига, в който за пръв път чух за вируса. Бях в Брюксел, в първия етап от европейската ми обиколка. Обадиха ми се в президентския апартамент. За пръв път виждах моя секретар по отбраната загубил самообладание до такава степен.
— В този ден с Нина напуснахме Сулиман в Алжир. Но се разделихме. Решихме, че така ще бъде по-безопасно. Тя дойде в Съединените щати през Канада. А аз влязох през Мексико. Планът ни беше да се срещнем в сряда в Балтимор, Мериланд.
— Сряда, тази сряда ли? Преди три дни?
— Да. Сряда, на обяд, при паметника на Едгар Алън По пред Университета на Балтимор. Достатъчно близо и достатъчно далеч от Вашингтон, беше логично за хора на нашата възраст да са там, така нямаше да се набиваме на очи и имахме точно място за среща, което и двамата можехме да намерим.
— И тогава Нина ти е казала какъв е планът.
— Да. Тогава вече имаше план. В петък вечер щеше да дойде сама в Белия дом, за да види как ще реагирате. След това щяхме да се срещнем на бейзболния стадион — нова проверка, за да видим дали изобщо ще се появите. И когато се появяхте, щях да преценя дали можем да ви се доверим. Когато дойдохте на стадиона, разбрах, че сте преминали проверката на Нина.
— А след това и твоята.
— Да. Ако не друго, фактът, че насочих оръжие срещу президента на Съединените щати и никой не ме застреля на място, нито ме арестува, ми показа, че ни вярвате и можем да работим заедно, това разбрах.
Поклатих глава.
— А след това се свърза с Нина, така ли?
— Пратих й съобщение. Тя чакаше сигнала ми, за да паркира вана близо до стадиона.
Колко близко сме били — там и тогава.
Оги се изсмя или поне звукът, който издаде, приличаше най-много на смях.
— Това трябваше да е важният момент — каза той с тъга. — Щяхме да сме всички заедно. Аз щях да открия вируса, вие да се свържете с правителството на Грузия, а тя да спре вируса.
Вместо това някой беше спрял Нина.
— Ще се връщам на работа, господин президент. — Надигна се от дивана. — Съжалявам за моментното…
Натиснах го да седне обратно.
— Не сме приключили, Оги — казах. — Искам да знам кой е бил източникът на Нина. Искам да знам кой е предателят в Белия дом.
ГЛАВА 76
Останах приведен над Оги, само дето не бях насочил ослепителна светлина в лицето му.
— Каза, че преди три дни Нина е дошла с вече готов план в Балтимор. Кимна.
— Защо? Какво се е случило от момента, в който сте се разделили в Алжир, до срещата ви в Балтимор. Какво е правила? Къде е ходила?
— Това не ми е известно.
— Мотаеш ме, Оги.
— Съжалявам, как така ви „мотая“?
Приведох се още повече, почти се заврях в лицето му.
— Не се връзва. Двамата нали сте се обичали? Нали сте си вярвали? Имали сте нужда един от друг.
— Имахме нужда да държим информацията си разделена — настоя той. — За наша безопасност. Тя не знаеше как да открие вируса, аз не знаех как да го обезвредя. Така и двамата оставахме ценни за вас.