Облегнах се.
— Елементът на изненада вече е изгубен — рече тя. — Казахте ми всичко. Подложете ме на детектора и ме попитайте дали аз съм издала „Тъмните векове“. Попитайте ме за Лестър Роудс, ако желаете. Каквото искате ме попитайте. Но бъдете сигурен, че аз никога и по никакъв начин не бих предала страната си.
Трябваше да призная, че ето това някак си не бях го предвидил.
— Попитайте ме — продължи тя — и ще ви кажа истината.
ГЛАВА 80
В Берлин беше 11:03 вечерта.
Четири събития се случиха едновременно.
Първото: жена в дълго бяло палто влезе през главния вход на висок жилищен блок. Носеше куп пазарски чанти, като обемисти придатъци към ръцете си. Насочи се право към служителя в приемната. Огледа се и забеляза камерата в ъгъла на изисканото, просторно фоайе. Остави на земята чантите и се усмихна на служителя. Той я попита за името, тя отвори портфейла си и извади значка.
— Ich bin Polizistin — каза тя, вече без да се усмихва. — Ich brauche Ihre Hilfe jetzt.
Представи се за полицайка. Каза му, че трябва да й помогне.
Второ: голям оранжев боклукчийски камион на компания „Берлинер Щатрайнигунгсбетрибе“ спря до сградата от изток, докато бризът от река Шпрее се виеше около нея. Задната врата на камиона се отвори. Дванайсет мъже, членове на „Командо Шпециалкрефте“, германските елитни части за бързо реагиране, излязоха от камиона, облечени като за операция — с жилетки, шлемове, тежки ботуши — и въоръжени с автомати „Хеклер и Кох МП 5“ или пушки за борба с безредиците. Близката врата на блока автоматично се отвори с любезното съдействие на служителя в приемната и мъжете влязоха в сградата.
Трето: бял хеликоптер с името на местна телевизионна станция, но всъщност машина на немските специални части със заглушаваща шума технология, тихо се приземи на покрива на същата сграда. Четирима командоси, също облечени в бойни униформи, се спуснаха трийсет стъпки до покрива, приземиха се леко и откачиха въжетата от коланите си.
И четвърто: Сулиман Синдурук се разсмя, докато наблюдаваше екипа си в луксозния апартамент. Неговите четирима души — оставащите четирима членове на „Синове на джихада“, ако не броеше себе си. Все още се съвземаха от снощните веселби, тътреха се насам-натам полуоблечени, рошави, брадясали и с махмурлук, ако не и още пияни. Всички се бяха събудили по някое време на обяд и бяха продължили да се размотават.
Елмурод, с опъната върху корема ярковиолетова тениска, се просна на дивана и включи телевизора с дистанционното. Махмад, с потник на петна и боксерки, със сплескана на една страна коса, жадно пиеше вода от бутилка. Хаган, който се беше събудил последен, гол до кръста, с долнище от анцуг, дъвчеше грозде от снощната храна. Леви, върлинест и непохватен, само по бельо и със сигурност простил се с девствеността предната вечер, полегна на възглавница на дивана с доволна усмивка.
Лек ветрец погали лицето на Сули, който затвори очи, за да се отдаде на чувството. Някои хора се оплакваха от ветровете, които идваха от Шпрее, особено вечер, но те бяха едно от нещата, които му носеха огромно удоволствие. Едно от нещата, които най-много щяха да му липсват.
По навик провери оръжието под мишницата си. Правеше го почти всеки час. Проверяваше пълнителя, уверяваше се, че е зареден.
Зареден с един патрон.
ГЛАВА 81
Изкачиха стълбището с отработена тактика, подсигуриха всяка площадка с войник, другите от отряда продължаваха. Навсякъде имаше точки без видимост, възможностите за засада бяха на всяко ниво. Служителят в приемната им беше съобщил, че стълбището е чисто, но той разчиташе само на камерите, които следеше.
Водачът на отряд „Едно“ беше мъж на име Кристоф, вече единайсет години служеше в Специалните части. Когато дванайсетте бойци от отряда стигнаха до площадката на апартамента на последния етаж, той се свърза по радиостанцията с командира.
— Отряд „Едно“ на червена позиция — каза на немски.
— Останете на червена позиция, отряд „Едно“ — извика командирът от колата на улицата.
Командирът на тази мисия беше бригадният генерал, първият човек в КСК. Кристоф дори не беше чувал за подобно нещо — най-високопоставеният офицер в КСК лично да оглави мисия. От друга страна, за пръв път на бригадния генерал му се обаждаше самият канцлер.
„Целта е Сулиман Синдурук — беше казал канцлер Рихтер на бригадния генерал. — Трябва да бъде задържан жив. Трябва да бъде заловен в добро здраве, така че да бъде разпитан незабавно.“
Затова Кристоф държеше АРУЕН, оръжие за контрол на безредици, заредено с патрони, които не бяха смъртоносни, можеше да изстреля и петте само за четири секунди. Шестима от дванайсетте мъже в отряда имаха АРУЕН за обезвреждане на целите си. Другите шестима разполагаха със стандартни МП5 автомати, които при необходимост щяха да изстрелят смъртоносни патрони.