Дебел младеж с виолетова тениска, свлечен наполовина от дивана, стиснал здраво очи. Не беше той.
Мъж по тениска и боксерки, с бутилка вода в ръце, отстъпи назад, препъвайки се, и се стовари на пода. Не беше.
Гол до кръста младеж лежеше зашеметен на пода, плодове от купа се бяха разсипали върху гърдите му. Не.
Кристоф заобиколи зад дивана, където мъж по бельо се беше проснал на пода в безсъзнание. Не…
А до плъзгащата се стъклена врата към балкона последната цел лежеше по очи на пода: млада азиатка по сутиен и бикини, с присвито от болка лице.
— Само пет цели ли, отряд „Три“? — извика той.
— Потвърждавам, водач на отряд. Пет цели.
Кристоф подмина азиатката, вече усмирена от един от войниците. Отвори плъзгащата се стъклена врата и изскочи на балкона, приклекна, въртейки насоченото оръжие за борба с безредиците. Празно.
— Останалата част от апартамента е чиста — каза заместникът му, когато Кристоф се върна в дневната; вълната на адреналин беше преминала, раменете му увиснаха.
Огледа се победен, докато хората му слагаха белезници на петте жертви и ги вдигаха на крака, още замаяни — ако изобщо бяха в съзнание.
След това очите му се насочиха към ъгъла на стаята.
Към него гледаше камера.
ГЛАВА 84
— Guten Tag — поздрави Сулиман, отдавайки чест на войника, който не можеше да го види.
Войникът изглеждаше толкова разочарован, че Сули почти го съжали. Затвори лаптопа си, когато към него се приближи сервитьорът в градината на заведение на брега на Шпрее, на двайсет километра от апартамента.
— Ще желаете ли още нещо тази вечер, сър? — попита сервитьорът. — Донесете ми сметката — отговори Сулиман.
Трябваше да тръгва. Чакаше го дълго пътуване с лодката.
ГЛАВА 85
В черната палатка за съвещания канцлер Рихтер приключи разговора си по телефона.
— Съжалявам, господин президент.
— Безследно изчезнал, така ли? — попитах.
— Да. Другите, които са заловени при акцията, казват, че тръгнал около два часа по-рано.
Както винаги водеше с една крачка пред нас.
— Аз… аз трябва да помисля — казах.
Разтворих платнищата на входа на палатката и тръгнах обратно към хижата. Хранех по-големи надежди, отколкото ми се искаше да призная. Това беше най-големият ни шанс. Последният човек, който можеше да спре вируса.
Слязох към сутерена, следван от Алекс Тримбъл. Чувах ги още от коридора, преди да вляза в щаба.
Спрях на вратата, нарочно останах на разстояние. Компютърните специалисти бяха струпани около микрофона, явно говореха с останалата част от кризисния екип в Пентагона.
— Казвам да обърнем последователността! — обясняваше Девин по телефона. — Нали знаете какво означава „да обърнем“? Все някъде трябва да ви се намира речник?
— Но WannaCry не… — чу се от микрофона.
— Това не е WannaCry, Джаред! Не е вирус за откуп. Няма нищо общо с WannaCry. За пръв път виждам нещо толкова откачено. — Девин метна празната бутилка от вода в другата част на стаята.
— Девин, чуй ме, само казвам, че задната врата…
Докато човекът отсреща продължаваше да говори, Девин погледна към Кейси.
— Още дрънка за WannaCry. Не издържам.
Кейси се разхождаше напред-назад.
— В безизходица сме — заключи тя.
Обърнах се и излязох. Вече бяха отговорили на въпроса ми.
— Отивам в съвещателната зала — казах на Алекс.
Последва ме до вратата, но влязох сам. Затворих зад себе си. Изключих лампата.
Спуснах се на пода и стиснах очи, въпреки че беше пълен мрак.
Посегнах към джоба си, извадих рейнджърската монета и започнах да рецитирам:
— Ставам рейнджър по свое желание, с пълно съзнание за опасностите в избраната от мен професия…
Унищожаването на нация от триста милиона души. Триста милиона души, съсипани, отчаяни и ужасени, загубили безопасността си, сигурността си, спестяванията си, мечтите си. Всичко ще бъде разбито на пух и прах от шепа компютърни гении.
— …за благото на страната си ще действам по-смело и по-бързо, ще се бия по-всеотдайно от всеки друг войник…
— …ще поемам повече от възложеното ми, каквато и да е то, сто процента и…
Бяхме използвали напразно стотици компютри. Най-добрите ни специалисти не знаеха как да спрат вируса. Вирус, който можеше да се задейства всеки миг, единственият човек, който можеше да го спре, си играеше с нас, наблюдавайки от разстояние, докато германските специални части нахлуваха в апартамента му.