— …ще ги победя на бойното поле… Рейнджърът не се предава никога.
Може би рейнджърът не се предава, но ако вирусът се задействаше, щях да бъда принуден да наложа най-строги мерки, само и само да попреча на хората да се избиват за храна, чиста вода и подслон.
Ако това се случеше, край със Съединените американски щати — такива, каквито ги познаваше светът. Да не говорим, че освен всички проблеми, които ни очакваха по улиците на Америка, съществуваше вероятност от размяна на нападения с ядрени ракети, по-голяма дори от времето на Кенеди и Хрушчов.
Трябваше да поговоря с някого, не само със себе си. Грабнах телефона и набрах номера на моя приятел и довереник. След три позвънявания Дани Ейкърс вдигна.
— Господин президент.
Само като чух гласа му, и се ободрих.
— Не знам какво да правя, Дани. Имам чувството, че вървя право към засадата. Изчерпах козовете си. Този път май ще ни бият. Не знам отговора.
— Но ще го намериш. Винаги си успявал, винаги го откриваш.
— Сега е друго.
— Помниш ли, когато те включиха в рота „Браво“ в „Пустинна буря“? Какво стана? Дори не беше учил за рейнджър, а те направиха ефрейтор, за да командваш отряд след раняването на Донлин в Басра. Вероятно това е било най-бързото издигане в чин на командир на отряд в историята на рота „Браво“.
— Тогава беше различно.
— Не са те повишили без причина, Джон. Около теб е имало много хора, завършили академията. Защо са избрали точно теб?
— Не знам. Но това беше…
— Мамка му, стигна дори до мен тук, в Щатите. Разчу се. Лейтенантът каза, че когато Донлин бил повален и сте били изложени на вражески огън, ти си поел командването. Нарече те „роден водач, който е използвал ума си и е намерил изход“. Имаше право. Джонатан Линкълн Дънкан — и ти го казвам, защото те обичам, — за мен ти си най-достойният да бъдеш начело в момента.
Дали беше прав, или не, дали вярвах, или не, аз командвах. Стига вайкане, време беше да действаме.
— Благодаря, Дани. — Изправих се на крака. — Говориш глупости, но ти благодаря.
— Използвайте ума си и намерете изход, господин президент — рече
ГЛАВА 86
Прекъснах връзката и включих лампата. Преди да отворя вратата, телефонът иззвъня. Каролин.
— Господин президент, Лиз е на линия.
— Господин президент, подложихме вицепрезидента на детектора на лъжата — каза Лиз. — Резултатите са неубедителни.
— Какво ще рече това? — попитах.
— Че апаратът не може да се произнесе дали лъже, сър.
— Как да разбираме това?
— Честно казано, сър, това беше най-вероятният резултат. Съставихме набързо въпросите, обикновено ги подготвяме далеч по-внимателно. А и напрежението, на което е подложена, независимо дали е невинна, или виновна, е огромно.
Веднъж съм минавал през детектора на лъжата. Иракчаните ме подложиха на проверка с него. Задаваха ми какви ли не въпроси за придвижването на военните части и разположението на силите. Лъжех от начало до край, но въпреки това издържах проверката. Защото ме бяха учили как да противодействам на детектора на лъжата. Това беше част от обучението ми. Има си начини да надхитриш апарата.
— Ще й пишем ли точки, задето се подложи доброволно на детектора? — попитах.
— Няма — каза Каролин. — Ако се беше провалила на проверката, щеше да го обясни с напрежението и да зададе точно този въпрос: защо да се явявам доброволно на детектора, ако знам, че няма да го издържа?
— И освен това — добави Лиз Грийнфийлд — е била наясно, че рано или късно ще подложим на детектора както нея, така и всички останали. Следователно се е явила доброволно на проверка, за която е знаела, че ще бъде принудена да премине.
Имаха право. Кати беше достатъчно умел тактик, за да обмисли тези ходове.
Господи, нямаше край.
— Каролин — казах, — време е да позвъниш на когото трябва.
ГЛАВА 87
— Господин председател, бих искал да мога да ви разкрия повече — говорех на телефона. — В момента мога да кажа само, че е важно членовете на Върховния съд да са вън от опасност и да се свързвам с вас по всяко време.
— Разбирам, господин президент — каза председателят на Върховния съд на Съединените щати. — Всички сме в безопасност. Всички се молим за вас и страната.
Телефонният разговор с водача на партията с най-много гласове в Сената протече горе-долу по същия начин, докато местеха него и екипа му в подземни бункери.
Лестър Роудс се отнесе с инстинктивно недоверие към мен, след като му съобщих толкова, колкото беше възможно.