— Обяснете ми какво означава „активира“. Имате предвид, че заличава всички данни, така ли?
— Вирусът пренаписва всички активни файлове — каза тя. — Не могат да бъдат възстановени.
— Горе-долу като да се изтрие файлът и след това отново да бъде изтрит от кошчето, както правех на моя макинтош през 90-те?
Тя се намръщи.
— Не. Изтриването е друго. Когато триете нещо, то се отбелязва като изтрито. Не е активно и става незаделено пространство на диска, което в крайна сметка може да бъде заместено, когато обемът на информация за съхранение…
— Кейси, за бога. Може ли да говориш разбираемо?
Побутна дебелите си очила нагоре към челото.
— Всъщност няма значение, сър. Искам само да кажа, че когато потребителят изтрие файл, той не изчезва веднага и завинаги. Компютърът го отбелязва като изтрит, така че това място се отваря в неговата памет и изчезва от активните файлове. Но специалист би могъл да го възстанови. Вирусът не действа така. Вирусът чистач премества данните. Това вече е необратима промяна.
— Покажете ми — пак настоях. — Покажете ми как го прави.
— Добре. Направихме симулация, в случай че пожелаете да го видите.
Кейси направи няколко неща на компютъра с такава бързина, че изобщо не схванах какво върши.
— Това е произволен файл. Виждате ли го? Всички редове, различните параметрите на файла?
На смартскрийна се отвори прозорец с параметрите на един-единствен файл. Поредица от хоризонтални редове, всеки зает от число или дума.
— Сега ще ви покажа същия файл след пренаписването.
Изведнъж на смартскрийна се появи друго.
Отново си бях представял нещо драматично, но онова, което се виждаше на екрана, беше лишено от всякакъв драматизъм.
— Еднакви са — казах, — с изключение на това, че последните три реда са заменени с нула.
— Това е пренаписване. Нулата. Не можем да го възстановим, щом веднъж вече е променен.
— Покажи ми отново вируса — помолих.
Кейси показа на екрана комбинацията от цифри, букви и символи.
— Значи това нещо гръмва и всичко изчезва ей така? — щракнах с пръсти.
— Не съвсем — рече Кейси. — Някои вируси чистачи действат по този начин. Този действа файл по файл. Много е бърз, но е по-бавен от щракване с пръсти. Разликата е като между внезапна смърт от масивен инфаркт и бавната смърт от рак.
— Колко бавно е по-бавното?
— Ами, знам ли, към двайсет минути.
„Намери изход.“
— Това чудо си има вграден часовник, така ли?
— Вероятно. Не сме сигурни.
— И каква е другата възможност?
— Да се задейства с команда. Вирусите във всяко заразено устройство да общуват един с друг. Един от тях ще зададе командата и всички едновременно ще се активират.
Погледнах към Оги.
— Кое е?
Сви рамене.
— Не знам. Съжалявам. Нина не ми е казвала.
— Добре, не може ли да играем с времето? — попитах. — Не може ли да променим датата на компютъра, за да стане друга година? Ако е настроен да се задейства днес, не може ли да върнем назад часовника и календара с един век? За да реши, че трябва да чака сто години до задействането? Откъде, по дяволите, вирусът ще разбере коя дата и коя година е, ако му казваме друго, това имам предвид?
Оги поклати глава.
— Нина не би го свързала с часовника на компютъра — рече той. — Прекалено е неточно и твърде лесно за манипулиране. Вирусът или се задейства с команда, или му е задала конкретен час. Вероятно е избрала часа и датата, след това с обратно броене е изчислила периода в секунди и е въвела да се задейства след броя секунди, който остава.
— И го е направила преди три години?
— Да, господин президент. Просто умножение. Секундите ще наброяват трилиони, но няма значение. Остава си просто математика.
Отчаях се.
— Щом не можете да промените таймера — казах, — как тогава накарахте вируса да се задейства?
— Опитвахме да го отстраним или обезвредим — обясни Девин. — И той се задействаше. Има вградена функция за задействане, като заложен капан, който разпознава враждебно действие.
— Нина не очакваше да го забележат — обади се Оги. — И имаше право. Никой не го забеляза. Но вгради отключващия механизъм, в случай че все пак някой го открие.
— Добре. — Тръгнах напред-назад из стаята. — Да поработим заедно. Мислете мащабно. Мащабно, но просто.
Всички закимаха съсредоточено, сякаш пренастройваха начина си на мислене. Тези хора бяха привикнали със сложността, със загадките за ума, с надпреварата с други специалисти.