— Можем ли… можем ли по някакъв начин да подложим вируса в карантина? Да го изолираме в кутия, от която да не може да излезе?
Оги клатеше глава още преди да съм довършил изречението.
— Вирусът ще замести всички активни файлове, господин президент. Никаква „кутия“ няма да промени това.
— Опитахме вече, повярвайте — добави и Кейси. — Пробвахме какви ли не версии на тази идея. Не можем да изолираме вируса от останалите файлове.
— Не може ли… да изключим всички устройства от интернет?
Тя наклони глава.
— Възможно е. Възможно е това да е системата за разпространение, което ще рече, че вирусите общуват между устройствата, както вече казахме, и един от тях ще изпрати командата за задействане на останалите. Възможно е да го е настроила по този начин. Ако е така, тогава да, ако прекъснем интернет връзката на всички устройства, командата за изпълнение няма да бъде получена и вирусът чистач няма да се задейства.
— Добре. Тогава… — приведох се.
— Сър, ако изключим всичко от интернет… Изключваме всичко от интернет. Ако наредим на всеки доставчик на интернет в страната да прекъсне връзката…
— Тогава и всички дейности, които разчитат на интернет, ще бъдат преустановени.
— И ние ще трябва да ги поемем, сър.
— А дори не знаем дали ще има полза, сър — каза Девин. — Доколкото ни е известно, всеки вирус има собствен вграден таймер, независим от интернет. Отделните вируси може и да не общуват един с друг. Просто не знаем.
— Добре. Продължаваме да работим. Продължаваме да мислим. А какво… какво ще се случи с вируса чистач, след като е приключил чистенето?
Девин разпери ръце.
— След като приключи, компютърът вече е повреден. Когато ключовите операционни файлове са заменени, компютърът е повреден необратимо.
— Какво обаче става с вируса?
Кейси сви рамене.
— Какво става с раковата клетка, след като приемникът умре?
— Значи, казвате, че вирусът умира, когато компютърът умре, така ли?
— Аз… — Кейси погледна към Девин, после към Оги. — Всичко умира.
— Добре, какво става, ако компютърът се повреди, но инсталирате повторно операционната система и задействате архивираната система? Вирусът ще чака ли компютърът да бъде включен? Или ще е мъртъв? Или поне заспал завинаги?
Девин се замисли за секунда.
— Ще е без значение, сър. Файловете, които са важни, вече ще са променени завинаги.
— Дали не можем да… предполагам, че не можем просто да изключим всичките си компютри и да чакаме да мине време, нали?
— Не, сър.
Отдръпнах се назад и погледнах към тримата — Кейси, Девин и Оги.
— Залавяйте се за работа. Проявете находчивост. Преобърнете всичко. Намерете начин.
Изхвърчах от стаята, за малко да съборя Алекс и се запътих към съвещателната стая.
Това ще е последната ми възможност. Моят отчаян удар в края на мача.
ГЛАВА 89
Моят кръг от шестима, всичките бяха на екрана на компютъра ми.
Един от тези шестима — Брендан Мохан, директор на Агенцията за национална сигурност; Родриго Санчес, председател на Комитета на началник-щабовете; Доминик Дейтън, секретар по отбраната; Ерика Бийти, директор на ЦРУ; Сам Хейбър, секретар по вътрешната сигурност; вицепрезидентът Катрин Бранд — един от тях…
— Предател? — наруши тишината Сам Хейбър.
— Един от вас е — казах.
Не можех да отрека, че ми олекна малко, след като го изрекох. През последните четири дни знаех, че вътрешен човек помага на врага ни. Този факт беше се отразил на всяко мое действие и на взаимоотношенията ми с групата. Почувствах се по-добре, след като разкрих истината.
— Ето как стоят нещата — казах. — Който и да си, не знам защо си го направил. За пари, предполагам, защото не мога да повярвам, че някой измежду вас, които сте посветили живота си на службата на обществото, ще мрази до такава степен тази страна, че да пожелае да я види как се сгромолясва. Може би не ти е било по силите да схванеш ситуацията. Може би си смятал, че е обикновена хакерска атака. Кражба на секретна информация или нещо такова. Не си си давал сметка, че вкарваш страната ни в ада. А когато вече си го осъзнал, е било твърде късно да се върнеш назад. Мога да повярвам на това. Мога да повярвам, че целта ти не е била да се стигне дотук.
Би трябвало да съм прав. Не можех да повярвам, че нашият предател действително иска да унищожи страната ни. Той или тя може би по някакъв начин се е поддал на изнудване или пък добрият стар подкуп го е подлъгал, но просто не можех да повярвам, че един от тези хора е таен агент на чуждо правителство, който иска да съсипе Съединените щати.