— Мисля, че планът е смислен — каза той. — Несъмнено си струва да се изпробва.
Погледнах часовника си. Бяха изминали осемнайсет минути, откакто предложих опрощаване на предателството. Никой не беше направил опит да се свърже с мен.
Защо? Такова предложение получаваш веднъж в живота.
— Да проверим веднага — каза Кейси.
Девин скръсти ръце, не изглеждаше убеден.
— Какво? — попитах го.
— Няма да стане — отсече. — Пилеем време, с което не разполагаме.
ГЛАВА 92
Група раздърпани, намусени, изморени компютърни специалисти се взираха в смартскрийна в стаята, докато Девин подготвяше проверката.
— Добре — каза той, надвесен над клавиатурата на един от тестовите компютри. — Всички файлове в този компютър бяха отбелязани като изтрити. Дори файловете на операционната система.
— Можете ли да изтриете файловете на операционната система и компютърът да продължи да работи?
— При обичайни обстоятелства не — отговори той. — Но онова, което направихме, беше…
— Няма значение. Не ме интересува — казах. — Е… да видим. Задействайте вируса.
— Ще изтрия вируса, което ще го активира.
Обърнах се към смартскрийна, докато Девин изпълняваше едно от малкото неща, които дори динозавър като мен можеше да направи — кликна върху файла Suliman.exe и натисна бутона за изтриване.
Нищо не се случи.
— Добре, програмата се съпротивява на изтриването — заключи Девин. — Процесът по задействането е започнал.
— Девин…
— Вирусът е активен, господин президент — преведе ми Кейси. — Убиецът влезе в стаята.
На екрана се появиха поредици от файлове като произволните, които ми бяха показани преди, серия от прозорци, параметри в група от низходящи редове за всеки файл.
— Не ги пренаписва — обяви Кейси.
Убиецът все още не беше открил жертви. Дотук добре.
Обърнах се към Кейси.
— Каза, че отнемало около двайсет минути, за да претърси всички файлове. Следователно имаме двайсет…
— Не — прекъсна ме тя, — казах, че отнема двайсет минути да пренапише всички, един по един. Но ги открива далеч по-бързо. Той…
— Ето — Девин натисна клавиш, показа се образ на вируса Сулиман.
Изпълнява се сканиране…
62 %
Тя имаше право. Вирусът се движеше доста по-бързо.
70 процента… 80 процента…
Затворих очи, отворих ги, погледнах смартскрийна:
Сканирането завършено
Брой на откритите файлове: 0
— Добре — каза Дейвид. — Не пренаписа нито един файл. Нито един файл не е заразен.
— Да видим сега дали убиецът ще излезе от стаята след изпълнената мисия — казах.
Оги, който беше останал смълчан в ъгъла и потупваше с крак, хванал се за брадата, се обади:
— Трябва да изтрием вируса сега — отново, — след като е изпълнил функцията си. Може би няма да оцелее.
— Или пък ще го задействаме отново — каза Девин. — Ще го събудим — обърна се той към мен.
— Ако стане така — каза Оги, — тогава ще повторим модела, но вече без изтриването.
Изведнъж осъзнах защо всеки ход, който предприемат, има последствия, защо всяка тактика, която изпробват, трябва да бъде повторена множество пъти — защо бяха необходими толкова тестови компютри, толкова проверки.
— Първо ще изпробвам моя подход — каза Девин. — По-вероятно е вирусът да съжителства с…
В стаята избухна спор на много езици. Всеки имаше мнение. Вдигнах ръка и надвиках врявата.
— Ей! Ей! Направете, както казва Оги — казах. — Изтрийте вируса отново, да видим какво ще се случи. — Кимнах към Девин. — Направи го.
— Добре — съгласи се той.
На смартскрийна наблюдавах как Девин движи курсора над единствения активен файл в целия компютър, този с вируса Suliman.exe. След това натисна бутона за изтриване.
Иконата изчезна.
Дружно ахване се понесе във въздуха и напусна пределите на стаята, докато най-добрите специалисти по кибербезопасност в света затаиха дъх от почуда пред празния екран.
— Мамка му! — избърбори Кейси. — Знаете ли колко пъти се опитвахме да изтрием тази гадост?
— Към петстотин?
— И това наистина е първият път, в който успяваме.
— Злата вещица мъртва ли е? — попита Девин. Трескаво работеше на компютъра, екранът се променяше толкова бързо, че не можех да гледам в него. — Злата вещица е мъртва!
Овладях въодушевлението си, потиснах вълната на облекчение. Все още не бяхме успели.
— Възстановете всички други файлове — каза Кейси. — Да видим дали убиецът наистина е излязъл от стаята.