Но не можеше да се освободи от него. Помнеше как го изпълняваше на цигулката на майка й, отначало накъсано и непохватно, но с времето узря, поредицата ноти се превърнаха в нещо грациозно и вълнуващо. Майка й стоеше надвесена над нея, внимателно я напътстваше, поправяше всяко движение: „Движението на лъка!.. Сега със замах!.. Първо силно, после леко, леко… повтори… уравновеси лъка, скъпа… по-бавно с пръстите, а не с лъка — не с лъка! Ето, скъпа, нека ти покажа“.
Майка й взимаше цигулката, свиреше гавота по памет, уверено и със страст, потопила се в музиката, заглушила бомбите и изстрелите, които идваха отвън, къщата беше в безопасност, закриляна от фината музикална магия.
Брат й беше далеч по-талантлив с цигулката не само защото беше с две години по-голям от нея, но и защото му се удаваше с лекота, сякаш тя беше част от него, а не отделен музикален инструмент, и създаването на красива музика беше естествено като говоренето или дишането.
За него — цигулка. За нея — пушка.
Да, пушка. За последен път.
Погледа часовника си. Време беше. Закъсняваха.
Защо не се случваше нищо?
Къде беше хеликоптерът?
ГЛАВА 95
— Нямам думи да ви благодаря — казах на канцлер Рихтер.
— Много съм разочарован от провала ни в Берлин.
— Провалът не е ваш. Знаел е, че идвате. — После добавих, като се обърнах към него по малко име, нещо, което рядко му се случваше: — Юрген, влиянието ви в НАТО ще бъде решаващо, ако се стигне дотам.
— Да.
Кимна сериозно. Наясно беше с основната причина да го извикам тук, да го гледам право в очите и да се уверя, че нашите партньори от НАТО ще подкрепят Съединените щати, ако се стигне до военен сблъсък. Член 5 от договора на НАТО щеше да бъде подложен на проверка за пръв път в историята на организацията, ако традиционните роли се обърнат и водещата сила в света се окаже тази, която има нужда от помощ в събития, които като нищо могат да доведат до Трета световна война.
— Ноя. — Задържах я в обятията си дълго, радвах се на утехата на топлата й прегръдка.
— Мога да остана, Джони — прошепна тя в ухото ми.
Отдръпнах се.
— Не. Вече минава седем. Задържах те далеч повече от планираното. Ако това се… случи… не искам да се притеснявам за безопасността ти. А ти и без това би предпочела да си у дома.
Не възрази. Знаеше, че имам право. Ако вирусът се задействаше и се стигнеше до най-лошото, от което се страхувахме, последствията щяха да се разпространят по цял свят. Тези водачи трябваше да бъдат у дома, когато се случеше.
— Специалистите ми могат да останат — каза тя.
Поклатих глава.
— Те дадоха всичко от себе си. Хората ми вече работят по сървъра на Пентагона и трябва да запазим това под секрет, както можеш да си представиш.
— Разбира се.
Свих рамене.
— Освен това всичко приключи, Ноя. Това е последната ни възможност да спрем вируса.
Взе ръката ми в своята, обгърна я леко с покритите си с бръчки ръце.
— Израел няма по-голям приятел — каза тя. — И аз нямам по-голям приятел.
Най-доброто решение, което бях взел, беше да извикам Ноя тук. В отсъствието на помощниците ми нейното присъствие и напътствия ми донесоха успокоение, което не можеше да се опише с думи. Но никакви съветници, никакви напътствия не можеха да променят факта, че всичко зависеше от мен. Всичко се случваше на моя територия. Отговорността беше моя.
— Господин министър-председател — ръкувах се с Иван Волков.
— Господин президент, вярвам, че специалистите ни са ви били от полза.
— Така беше, да. Предайте благодарността ми на президента Чернокев.
Доколкото можеха да преценят моите хора, руските технически специалисти бяха работили всеотдайно. Най-малкото Кейси и Девин не бяха забелязали никакви признаци, че се опитват да ги саботират. Но това не означаваше, че не са били в състояние да прикрият нещо. Нямаше как да се разбере.
— Специалистите ми съобщиха, че вашият план как да се спре вирусът, може би ще успее — каза Волков. — Храним огромни надежди да се окаже така.
Потърсих намек за подигравателност, за ирония в думите на този хладнокръвен мъж с безизразно лице.
— Всички трябва да се надяваме на това — казах. — Защото ако ние пострадаме, всички ще страдат. Но хората, отговорни за това, трябва да се притесняват най-много, господин министър-председател. Защото Съединените щати ще отвърнат както подобава. И имам уверенията на съюзниците ни от НАТО, че ще ни подкрепят.
Той кимна, смръщил чело, с изражение на дълбока загриженост.
— В близките дни — поде — държавните глави ще трябва да вземат решения, които са належащи и изискват огромна предпазливост.