Петък, 4 май
НН: „Пенсилвания авеню“
Нина: неизвестно местонахождение
Източно стандартно време
НН (7:52): Прочетох бележката, очевидно. Кой си ти и откъде да знам, че не блъфираш?
Нина (7:58): Знаеш, че не блъфирам. Как иначе ще знам с точност до секунда момента, в който вирусът се е появил на сървъра на Пентагона?
Нина (8:29): Без отговор? Нищо ли няма да кажеш?
Нина (9:02): Не ми ли вярваш? Супер. Гледай как страната ти отива на кино. Вместо да станеш герой, ще се наложи да обясниш на президента, че е имало възможност да спреш това, но не си го направил. От герой до жертвено агне, колко тъжно!!
Нина (9:43): Защо ми е да лъжа? Какво имам да губя? Защо ме пренебрегваш?
Замислих се за времето на размяната на съобщенията. Имахме среща на екипа по национална сигурност в онази сутрин. С хората от вътрешния ми кръг, всички в Белия дом.
Който и да е изпращал съобщенията, той е присъствал на събранието.
Продължих да чета. Нина не спираше да обстрелва непознатия номер.
Нина (9:45): Предполагам, че не искаш да си герой, тогава просто ще заровиш главата в пясъка и ще се правиш, че ме няма???
Нина (9:59):….
Нина (10:09): Може след Торонто да ми повярваш.
Торонто. Точно така. Онзи петък беше денят, в който системата на метрото в Торонто спря да работи заради компютърен вирус, който приписахме на „Синове на джихада“. Атаката беше станала във вечерния час пик. Нина пишеше за събитието сутринта преди то да се случи. Точно както ми беше казала за катастрофата с хеликоптера в Дубай, преди да се случи.
Това поне обясняваше как се е стигнало до предателството. Чудех се как е започнало всичко, как кибертерорист и член на екипа по национална сигурност изобщо са се запознали. Нина беше започнала разговора. Тя се беше обърнала към нашия Юда.
Но който и да беше този вътрешен човек, защо не ми беше казал веднага? В мига, в който беше получил бележката, защо не ми беше казал? Защо го беше запазил в тайна?
Колко различно можеше да е всичко, ако вътрешният човек беше дошъл при мен в онзи момент.
Превъртях надолу. Това беше за 4 май.
Следващият разговор беше от другия ден — събота, 5 май, сутринта. Отново съобщение от непознат номер до Белия дом.
Хитро, дадох си сметка. Предателят беше осъзнал, че местонахождението му може да се проследи чак до улицата и номера, до „Пенсилвания“ 1600, и се беше погрижил да е в присъствието на други високопоставени служители по това време. Криел се е във вътрешния кръг. Предпазливо. Хитро.
Зачетох:
Събота, 5 май
НН: „Пенсилвания авеню" 1600
Нина: Местонахождение неизвестно
Източно стандартно време
НН (10:40): Значи, не блъфираш. Ще направите с военните ни системи същото, което направихте с метрото в Торонто снощи?
Нина (10:58): Умножено по милион. Вече внимаваш!!
НН (10:59): Да, вярвам ти вече. Можеш ли да спреш вируса?
Нина (11:01) Да, мога да ти кажа как да бъде спрян.
НН (11:02): Не е достатъчно да ми кажеш. Не разбирам много от компютри.
Нина (11:05): Не ти и трябва, ще ти кажа прости неща.
НН (11:24): Тогава се предай. Иди до най-близкото американско посолство.
Нина (11:25): И да замина право за Гуантанамо ли? Мерси!!!
НН (11:28): Тогава просто ми кажи как да спра вируса.
Нина (11:31): Да си издам коза?? Само заради него ще ми дадеш амнистия. Ако ти кажа как да се спре вирусът, откъде да знам, че ти ще изпълниш твоята част от сделката? Съжалявам, но не мога да го направя. Изключено.
НН (11:34): Тогава не мога да ти помогна. Трябва да се справиш сам.
Нина (11:36): Защо да не можеш да ми помогнеш?????
НН (11:49): Защото съм загазил. Ти ми каза вчера за Торонто, преди да се случи, а аз не споделих с никого.
Нина (11:51): Защо не каза на никого??
НН (11:55): Не ти повярвах. Чете ли новините? Президентът е разпънат на кръст само защото се е обадил на Сулиман. А аз си разменям съобщения с някой, който работи с него. Допуснах грешка. Но вече не мога да я поправя.
Но ти вярвам. Нека да намеря решение, става ли? Ще се свържа с теб. Колко време имам? Кога ще се задейства вирусът?