Нина (11:57): След седмица. Давам ти време до утре, повече не.
Тук свършваше разговорът в събота, 5 май. Умът ми препускаше, опитваше се да осмисли наученото. Явно не е било добре обмислен план за предателство. Не е било изнудване. Не е ставало дума за пари. Просто погрешна преценка? Едно лошо решение, което е довело до друго, а то до трето и така сме стигнали до тази каша.
Следващото съобщение от нашия Бенедикт Арнолд отново идваше от Белия дом, на следващата сутрин, събота, 6 май:
НН (7:04): Имам идея какво да направим, без да се замесвам. Близо ли си до Париж?
ГЛАВА 98
Бял ван с логото на „Лодки и пристани Лий“ излезе от щатската магистрала на Вирджиния и пое по чакълен път. В началото му имаше бариера с табела: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ — НЕ ВЛИЗАЙ. Зад нея два джипа препречваха пътя.
Шофьорът на вана, Лойжик, спря и погледна в огледалото за обратно виждане към осемте мъже в задната част на купето, облечени в бронирани униформи. Четирима бяха въоръжени с АК-47. Другите четирима държаха оръжия с ракети за изстрелване от рамото, пробиващи брони.
— Ако си сваля шапката — напомни им той уговорения сигнал. Лойжик излезе от колата, изглеждаше като човек, който обича да обикаля езерата, носеше шапка с опърпана козирка, фланела и скъсани джинси. Приближи се до автомобилите на барикадата, вдигнал ръка, сякаш има въпрос.
— Здравейте — обади се той. — Приятели, знаете ли как да стигна до шосе 20?
Никакъв отговор. Прозорците на автомобилите бяха тъмни, през тях не се виждаше нищо.
— Има ли някой? — попита.
Повтори въпроса. И пак. Както си и мислеха: колите бяха празни. Агентите от Тайните служби бяха твърде малко, особено след като колегите им от другите служби отлетяха с хеликоптера.
Затова Лойжик не си свали шапката и стрелците не откриха огън по конвоя.
Добре. Куршумите щяха да им трябват за хижата.
Лойжик се върна при колата и кимна на мъжете.
— Май до хижата е чисто — каза той. — Дръжте се.
Даде на заден и се върна в началото на черния път. Спря, даде на първа и натисна докрай педала, за да прелети с вана през барикадата.
Малко по-късно моторница бавно навлезе в малък залив, където агентите на Тайните служби седяха в лодката, която беше добре осветена в мрака. За разлика от екип „Едно“ във вана, проникващ от север, този в лодката се състоеше само от четирима мъже; за тях беше далеч по-трудно да се скрият.
Двама мъже седяха на носа на лодката. В краката им на палубата други двама лежаха по очи, с четири АК-47 с монтирани гранатомети.
— Спри лодката! — извика агент от Тайните служби през мегафон. — Това е ограничена зона!
Водачът, мъж на име Хамид, сви шепа като рупор и извика към агентите:
— Можете ли да ни изтеглите на брега? Двигателят ни се повреди.
— Обърнете лодката!
Хамид разпери ръце.
— Не мога. Двигателят не работи!
Мъжът до Хамид, с леко наведена глава, се обърна към мъжете в краката си:
— Като дам команда.
— Тогава хвърлете котва и ще пратим помощ!
— Искате да…
— Спрете на място! Веднага хвърлете котва!
Агентите на лодката се размърдаха, насочиха се към двете страни и към носа, за да дръпнат насмоления брезент и да открият картечниците.
— Сега! — прошепна Хамид и протегна ръка за едно от оръжията.
Скритите мъже скочиха на крака със своите АК-47 с гранатомети и откриха огън по Тайните служби.
ГЛАВА 99
В съвещателната зала четях съобщенията между Нина и Бенедикт Арнолд от събота, 6 май. Сега разбирах как е била замесена Лили. По този начин нашият вътрешен човек е успял да осигури на Нина достъп до мен без чуждо посредничество, като през цялото време е действал, без да оставя следи. Отговорът на Нина:
Нина (7:23): Искаш да го кажа на дъщерята на президента, така ли?
НН (7:28): Да. Ако й дадеш тази информация, тя веднага ще я предаде на баща си. И президентът ще преговаря направо с теб.
Нина (7:34): Мислиш ли, че президентът ще преговаря с мен?
НН (7:35): Разбира се. Амнистия от правителството в родината ти в замяна на спасението на нашата страна? Разбира се, че ще го направи! Можеш ли да дойдеш в САЩ?
Нина (7:38): Лично ли трябва да се видя с него?
НН (7:41): Да. По телефона не би ти повярвал.